3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
София, 28,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 853/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. Х. Т., Е. Л. Т. – Д. и О. Л. Т., чрез пълномощника им – адв. Н. Х. против определение № 752 от 04.11.2011 год. по гр.д.№663/2011 год. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховен касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на настоящите жалбоподатели против определение № 429 от 13.06.2011г. по гр.д. 292/11г. на Ловешки окръжен съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заплатената от наследодателя на жалбоподателите държавна такса съставлява направени от него разноски по изпълнението и тъй като определението за разноските подлежи на обжалване, само доколкото подлежи на обжалване решението, то след като решението не подлежи на инстанционен контрол то на такъв не подлежи и определението за разноските.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК императивно установява необжалваемост на определението за разноските ако решението по спора не подлежи на обжалване. Законосъобразно съставя на ВКС, І т.о. е приел, че след като предмет на разглеждане пред Ловешки окръжен съд е било обжалване на действията на съдия – изпълнител, а решенията по тези жалби не подлежат на касационен контрол, то и подадената частна жалба е процесуално недопустима. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Касаторите, чрез своят пълномощник са развили оплакване за това, че са поставили правен въпрос, който са цитирали, а ВКС не бил изложил мотиви по съществото на касационната им жалба. След като са интерпретирали общо мотивите на ВКС, І т.о. са сочили, че споделят разбирането на Ловешки окръжен съд, че произнасянето по разноските не било изпълнително действие, като са посочили, че такова било и становището на ВКС, Vг.о.Изложили са и своето разбиране за отговорността за разноски. Доводите са правно ирелевантни спрямо приетото от ВКС с обжалваното определение. Правно необоснован е довода, че е допуснато процесуално нарушение, след като съдът не е обсъждал спора по същество, тъй като преценката за допустимост на сезирането, предхожда тази по съществото на спора и след като съдът е извършил преценка за недопустимост на това сезиране, то той и не може да разгледа спора по същество. Ирелевантно е това, че касаторите са поставили правен въпрос, тъй като в случая предмет на разглеждане е допустимостта на подадената жалба, а не основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е и разбирането за това, че произнасянето по разноските е отделно процесуално действие, несвързано с основното производство. Правилно страната е посочила, че въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, но не е отчела изричния регламент на закона/чл.248,ал.3 ГПК/, третиращ именно възможността за обжалване на съдебния акт за разноските. В тази връзка фактически невярна е и интерпретацията на мотивите на обжалваното определение, с оглед това, че ВКС, І т.о. не е приемал, че произнасянето на съдебния изпълнител по разноските е изпълнително действие, а е приел, че решенията, с които се обжалват действията на съдебния изпълнител не подлежат на касационно обжалване –чл.437,ал.4 ГПК/, поради което и акта, с който е обетивирано произнасянето по разноските по изпълнението не подлежат на касационен контрол. Без каквото и да било правно значение са и развитите доводи за уеднаквяване на практиката по въпросите поставени от жалбоподателите, тъй като настоящето производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК и се разглежда без да е необходимо да се обсъждат основанията по чл.280 ГПК.
Не са налице сочените нарушения, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 752 от 04.11.2011 год. по гр.д.№663/2011 год. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: