3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
С., 07,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 610/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение от 08.03.2010г. по т.д. 2712/09г. на С. апелативен съд, само в частта му, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането- 03.12.2003г.
Ответниците по касация –М. А. В. и Л. К. В., чрез пълномощника им не са заявили становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Изложили са само кратки доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението си по чл.284, ал.3 ,т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса за действието на кратката погасителна давност по отношение на дължимата лихва върху размера на застрахователното обезщетение. Поддържал е, че този въпрос е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС- като е приложил и решение №329/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 72/09г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №663/09г-. на ВКС, І т.о. постановено по реда на чл.288 ГПК.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно приложението на чл.111, б. „в” ЗЗД по отношение на дължимите лихви в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя от увредените лица, при валидно въведено възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат, в частта, с която е била присъдена законна лихва от 03.12.2002г.
Въззивният съд не е изложил мотиви относно така постановения от него краен резултат, нито се е произнесъл по направеното с молба от 01.10.2007г. пред първостепенния – СГС, възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за присъждане на лихви от деня на увреждането, с оглед датата на завеждане на иска – 27.04.2007г.
Посоченият, релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие с решение №71 от 30.04.2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. 475/08г., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което изрично е прието, че в хипотеза на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск на постарадалия за обезвреда, вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна погасителна давност. Сочената практика, обективирана в решението на ВКС, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд е разрешил поставения въпрос в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в обсъжданата част.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение, в частта, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането- 03.12.2003г..г., следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 108.26 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.03.2010г. по т.д. 2712/09г. на С. апелативен съд, само в частта му, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането- 03.12.2003г.
УКАЗВА на касатора- „З. дружество Е.”-[населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 108.26 лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: