6
РЕШЕНИЕ
N 25
София, 24,04,2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дeветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 63/2011 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Д. К. С. от [населено място] е подала касационна жалба против решение №ІІ -27 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 414/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Касаторът С. е изложила оплаквания, определени от нея като неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.281 ГПК.
Ответниците по касация- [фирма] – [населено място] и [фирма]-с. Ч. са на становище, че е налице произнасяне по непредявен иск, с оглед петитума, формулиран от ищцата, свързан единствено с претенция за унищожаемост на формата, а не на сделката, която е обективирана с нея,а по същество са изложили доводи за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №787 от 15.12.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като е обоснована и вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е приел като обща дефинитивност на основанието за унищожаемост на сключения между страните договор това, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. Страната съзнавала напълно ясно какво е съдържанието на сключения договор, но тя действала със съзнанието, че последиците от него няма да настъпят. По отношение на разглеждания случай е прието, че съобразно представените доказателства ищцата – сега касатор била наясно, че се касае за договор, с нотариална форма и че за „ по-дълъг период”- за десет години, а не както било договорено първоначално – за пет, тя отстъпва ползването на едноличния търговец върху изградената сграда. Прието е още, че не се установява тя да е била заблудена относно клаузите на договора, но тъй като страните не са подписали обратно писмо е следвало да бъде зачетена волята изразена в договора. Направен е извод, че основните елементи от съдържанието на сделката – нейния предмет, основание и форма, клаузи за условия, срок и тежест, които се обхващат от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена са били известни предварително на ищцата и тя не се е противопоставила на сключването на този договор.
Поставеният от касатора С. въпрос относно съдържанието на понятието- измама в гражданскоправен смисъл и неговото приложение във връзка с наличие предпоставките по чл.29 ЗЗД е решен от състава на окръжния съд в противоречие с мотивираното с решение №206 /17.03.2009г. по гр.д. 6006/07г. на ВКС, с което е прието, че само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД и с решение №1168 /29.12.2008г. по гр.д. 4823/07г. на ВКС, с която е прието, че измамата е основание за унищожаване на договора, когато лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта, с когото договаря или предмета на договора и правните му последици. Противно на така изразеното разбиране за общата дефинитивност на основанието по чл.29 ЗЗД, въззивният съд изрично е приел, че при измамата погрешната представа не се отнася до съдържанието на договора, а само до неговите правни последици.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е поставил и въпроса относно допустимостта на обжалваното решение, във връзка с това, че съдът не е съобразил изричния петитум на исковата молба, с който е искано унищожаване не на договора, а на нотариалния акт, който го обективира.
Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставения материалноправен въпрос, на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното:
Измамата, така както е регламентирана от чл.29 ЗЗД се дефинира като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти, а именно – формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката, следва да направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката – т.е. до нейното съдържание- съществени елементи или модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата следва да съзнава както действията си и тяхната насоченост, така и правните последици от тези действия,а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение т.е. да е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий за наличие на предпоставките по чл.29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание унищожаемост на сделките, следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното би действало съзнавайки действителното положение никога не би сключило такава сделка. Този сложен фактически състав и съответстващите му юридически факти следва да бъдат установени в хода на съдебното производство, за да е налице обсъжданото основание за унищожаемост на договора.С оглед разгледаната дефинитивност на института, измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД следва да бъде изрично отграничена от привидните сделки по чл.26, ал.2 ЗЗД. Различието между тях, на първо място се отнася до правните им последици, обусловени от различната форма на недействителност – привидните сделки са нищожни докато договорите сключени при измама са унищожаеми. На второ място и това е най- същественото – при измамата невярната представа по отношение на договора е създадена у една от страните за да бъде мотивирана да го сключи, докато при привидната сделка измамата винаги е насочена към трети лица т.е. при привидната сделка правните последици не се желаят, създадена е само привидност за наличие на договор.
С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение №206 /17.03.2009г. по гр.д. 6006/07г. на ВКС и решение №1168 /29.12.2008г. по гр.д. 4823/07г. на ВКС.
По основателността на касационната жалба:
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е поставил въпроса относно допустимостта на обжалваното решение, във връзка с това, че съдът не е съобразил изричния петитум на исковата молба, с който е искано унищожаване не на договора, а на нотариалния акт, който го обективира. Оплакването е основателно, дотолкова, доколкото и в касационната жалба, противната страна е обсъждала „ унищожаване на нотариалния акт”, обстоятелство предполагащо различен от предявения иск. Следва, обаче, при разглеждане на този довод, да се вземе предвид не формалната правна неточност в изказа на защитата на ищцата, а това, че този непрецизен изказ е бил преодолян с изричното очертаване на предмета на спор от въззивния съд, провел съобразно правомощията си на въззивна инстанция/ при спазване изричните указания на ВКС/ производство по чл.129 ГПК и отчел, че с молба от 07.12.2009г. ищцата, макар и отново непрецизно е очертала фактите по спора и насочила петитума към тях – а именно обсъждала е доводи за унищожаемост на договора, обективиран от нотариалния акт/ чието унищожаване е искала/ поради измама, като е определила и вида на съединяване на този иск с отрицателния установителен петиторен иск, предявен против втория ответник. Действително, тази непрецизност е следвало да бъде отстранена от съда, но тъй като този предмет на спор е възприет,както от състава, постановил решението,така и от страните, то тя не е основание за недопустимост на акта, с оглед това, че противоречието между обстоятелствена част и петитум е било преодоляно с определението на съда от 09.02.2010г.
Въпреки направения извод, обаче, въззивният съд, макар и очертал предмета на спор, не е разгледал предявения иск съобразно изискванията на чл.27, вр. чл.29 ЗЗД, каквато правна квалификация е дал на претенцията Както изложената според състава обща дефинитивност/ в последната си част/ така и приетото по отношение на конкретния спор не е съобразено, нито с изискванията на фактическия състав на иска, определен съобразно правната квалификация дадена от състава, нито с установеното по спора като осъществени юридически факти, от които следват конкретни правни изводи. Така например, с оглед наличие на основанието, съдът е приел, че при измама, невярната представа се ограничава до правните последици от договора,които страната не желае да настъпят, а също така е обвързал липсата на основание с липсата на обратно писмо, неотносимо към института на измамата- т.е. и двата извода, определящи постановения правен резултат са свързани не с измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД, а с института на привидните сделки / чл.26, ал.2 /, респективно със съчетанието на привидна със симулативна сделка/ чл.17 ЗЗД/. Следователно, налага се извод, че решаващия състав е разглеждал основание за нищожност на договора, за което липсват не само фактически твърдения от страна на ищцата / т.е. не е предявен такъв иск/ но и не е дадена такава правна квалификация, което по принцип се извежда от исковата молба – основание и петитум. Изведения включително и след уточняването по реда на чл.129 ГПК иск по чл.29 ЗЗД, предполага разгледан от съда различен фактически състав, чиито осъществени, респективно неосъществени юридически факти определят основателността му. Като е разгледал друг фактически състав, съдът се е произнесъл по друг иск – различен от заявения, а не е разгледал предявения, квалифициран и от него по чл.27 вр. чл.29 ЗЗД. Следва да се има предвид и това ,че и решаващите изводи на състава са направени при неправилно установена фактическа обстановка, с оглед приетото за запазване правото на собственост върху отчуждения имот от страна на ищцата, мотивирано като продължаване на срока за ползване от страна на нейния съконтрахент – едноличен търговец, но не и като отчуждаване на правото, какъвто извод се налага от спора между страните. Приетото, въпреки, че е определено от решаващия състав като твърдение на ищцата не намира опора във фактите, тъй като С. не е поддържала такъв довод, а и тази част от договора не е била предмет на обсъждане в производството, поради което тълкуването на съда, определящо мотива за това, че извършеното отчуждаване е всъщност предоговаряне, единствено на срока на предварителния договор не може да обоснове и направените фактически изводи. Неяснотата във фактическите обстоятелства, като твърдение на ищцата, обосноваващи нейното основание за повдигане на правния спор се отстранява само по реда на чл.129 ГПК, т.е.ако съставът не е могъл да подведе твърденията на страната и тяхното доказване под съответния фактически състав могъл е да ги изясни по посочения ред, но след като е приел, с оглед заявеното като обстоятелствена част и петитум че правната квалификация на спора е по чл.29 ЗЗД, то същият е бил длъжен да ги разгледа съобразно така предявения иск..
Разгледаното несъответствие между предявения иск и разгледания от състава на съда налага извод за недопустимост на постановения съдебен акт, чиято правна последица е обезсилване на решението, съобразно чл.293, ал. 4 вр. чл.270,ал.3 пр. посл. ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №ІІ-27 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 414/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: