3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 22,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1099/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Т. Е. – [населено място] срещу решение № 446 от 11.10.2012г. по гр. д.698/12г. на Пазарджишки окръжен съд.
Ответникът по касация- О. – [населено място] е на становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК към жалбата, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил, че следва да се има предвид решение № 4/09г. на КС на РБ, в „ частта относно думата съществен”. Заявил е, че сочи „ касационни основания по чл.281, т.3 ГПК”. Поддържал е, че „ се касае за обжалван съдебен акт с изложени в него мотиви които противоречат на задължителните указания дадени в постановленията и тълкувателните решения на ОСГК на ВС на ВКС – Р-е №1/00..”. Изразено е и общо недоволство от решението, като също така общо е посочено, че е нарушен процесуалния и материалния закон.Изложени са и съображения за неправилност на акта, така квалифицирани и от касатора като е направен извод, че било налице противоречие със съдебна практика –ТРОСГК №60/87г. на ВС. Развито е и оплакване, че изложените мотиви не отразявали „ всестранно и пълно събраните по делото доказателства”. Посочено е още, че страната счита, че ВКС следва да се произнесе по „ настоящия казус” с оглед уеднаквяване на практиката. Други доводи не са развити въпреки дадената от съда възможност и изчерпателни указания за представяне изложение, съдържащо както правен въпрос така и доводи свързани с хипотезите на чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не само не е формулирала процесуалноправен или материалноправен въпрос-липсата, на който е основание за недопускане на касационно обжалване на решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г., но и не е изложила каквито и да било доводи свързани с лимитивно изброените хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, съобразно наличие на предпоставките, на които се извежда и основателността на искането за допускане на решението до касационно обжалване.
Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК. Цитираните тълкувателни решения по процесуални въпроси не са обвързани с какъвто и да било довод за относимост на третираната с тях правна проблематика и разглеждания случай. И докато те, касаят все пак процесуални въпроси имащи някаква относителна съвместимост с всеки правен спор, разгледан от две съдебни инстанции, то цитираното ТРОСГК №60 по гр.д. 31/87г. е напълно ирелевантно като третиращо споразумение по чл.99, ал.3 СК / отм./ .
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 446 от 11.10.2012г. по гр. д.698/12г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: