Определение №888 от 20.11.2014 по търг. дело №669/669 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 888

С., 20,11,2014 година

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 669/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 953 от 01.11.2013г. по гр. д.1567/13г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата,след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, е посочил, че „ касационната жалба е допустима, тъй като със същата се обжалва решение, което е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения” От това свое разбиране е извел въпроса, окачествен като процесуален – „ Налице ли е активна легититимация на ищеца , което да го прави надлежна страна в процес по спорно материално право”. По така заявеното,страната е изложила своите оплаквания за неправилност на съдебния акт- поддържаното в хода на цялото съдебно производство разбиране, че между страните няма сключен договор тъй като за противната страна фактурите били подписани от М. Д. като съставител, който бил различен от доставчика. Страната е поставила и въпроса – „ Как е осъществено плащането по фактурите и осчетоводени ли са в счетоводството на ищеца, как е формирана цената и за какво е формирана”, окачествен като материалноправен .Развито е оплакването за неправилност на решението във връзка с приетото за основателност на иска. Други доводи не са изложени, приложени са решения на съдилищата, за които лаконично е посочено, че били в „ горния смисъл”, с оглед развитите оплаквания за това, че не бил доказано в производството наличие на договор за продажба и доставка, сключен между страните.
Формулираните от касатора въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК Първият поставен въпрос е фактически, но доколкото е свързан с твърдение за липса на процесуалноправна легитимация в лицето на ищеца по спора, което като твърдение обуславя довод за недопустимост на иска следва да бъде разгледан. Доводът е правно необоснован. Страната е смесила материалноправната активна легитимация с процесуалноправната, както и правните последици от липсата на едната и другата. Този извод се налага от развитите оплаквания, с които е мотивирано твърдението за липса на процесуална легитимация в лицето на ищеца, а именно, че процесните фактури, обективиращи спорното вземане били съставени не от едноличния търговец, а от лицето М. Т., за който не било ясно в какви отношения е с противната страна. Така е изведено, че – ” [фирма] с МОЛ Д. Т.” няма активна процесуална легитимация по конкретния процес, което да я прави надлежна страна в процеса”. Процесуалната легитимация се определя от процесуално уредената възможност ищецът да предяви иск, и се предпоставя от конкретни условия – наличие на правосубектност и липса на законова забрана, залегнала в процесуална норма за упражняване на това право от конкретното лице. Процесуалната легитимация не се определя от материалното правоотношение/макар че страните по двете могат да съвпадат/, което ако не бъде установено в твърдяния от ищеца обем и спрямо ответната страна води само до отхвърляне на иска, а не до неговата недопустимост. След като ищецът в случая е правосубектен и няма забрана да води уредения в закона иск по чл.422 ГПК, то същият е процесуалноправно активно легитимиран.
Поставените въпроси окачествени от страната като материалноправни, всъщност са фактически, а не правни, поради което не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Или, следва да се приеме, че страната не само не е въвела процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК-липсата, на който е основание за недопускане на касационно обжалване на решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г., но и не е изложила каквито и да било доводи свързани с лимитивно изброените хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, съобразно наличие на предпоставките, от които се извежда и основателността на искането за допускане на решението до касационно обжалване. Този извод се налага поради това, че съобразно цитираната задължителна практика / ТРОСГТК №1/09г./, в хипотезата на т.2 на чл.280 ГПК,противоречието следва да бъде установено от касатора като то е по конкретно формулиран правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, и по разрешения на същия въпрос, дадени в конкретно посочени съдебни актове- на ВКС / в случаите на казуална практика/ или друг съд в страната с влязло в сила решение. В случая страната не е поставила въпрос разрешен с изброените от нея актове. Освен това тези решения на съдилищата, като подлежащи на инстанционен контрол предполагат установяване от касатора за влизането им в сила. Липсата на такова установяване, води до извод, че същите не обективират практика с оглед приетото с т.3 ТРОСГТК №1 /09г. Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, с което страната е мотивирала въпросите си, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски но тъй като същият,макар и поискал не е установил да е направил такива, те не следва да се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 953 от 01.11.2013г. по гр. д.1567/13г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top