1
Р Е Ш Е Н И Е
№225/2013
[населено място] 16.01. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря: Н.Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 3677/13година.
Производството е по чл.47,т.3, пр.2-ро ЗМТА, образувано по иск на [фирма] – [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българска стопанска камара решение от 26.04.2013г. по в.а.д. №06/2011г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд противоречи на обществения ред на Република България. Във връзка с това е развил подробни доводи, изведени от доктрината и практиката, свързани с правната дефинитивност на понятието „обществен ред” и на понятието „ състезателно начало и равенство на страните”. Относно решението, чиято отмяна се иска е посочено, че арбитражния съд не бил „ обсъдил нито съобразил” доказателства, а в пет точки са изброени факти/ необсъдени според ищеца/ и възражение за нищожност на клаузата за неустойка.Направен е извод, че игнорирането на посочените „ доказателства” представлявало нарушение на принципите за състезателност и равенство в процеса, като на ответника била осигурена само „ формална възможност” да участва в производството.Освен това бил нарушен и принципа на „дирене на истината”, обосновано лаконично с липсата на преценка по „ голяма част от доказателствата и липсата на свободна преценка на останалата част от тях”.
Ответникът – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си, оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанието по чл.47, т.3 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 26.04.2013г. по в.а.д. №06/11г. състав на Арбитражния съд при Б. – [населено място] е уважил частично, предявените от [фирма] – [населено място] против настоящия ищец, искове за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 02.04.2008г. и неустойка по чл.11 от същия договор.
[фирма] – [населено място], чрез пълномощника си, е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение по чл.47, т.3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице това основание е необходимо ищецът да установи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Понятието “ обществен ред” включва основните принципи на правопорядъка – израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Тези принципи съставляват утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение.Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Правният принцип винаги се изразява чрез съдържанието на правните норми, чиято съвкупност го определя. В този смисъл не се считат за принципи на правото отделни норми, колкото и те да са важни и характерни за него, доколкото те не предопределят цялостната уредба на конкретно обществено проявление. Поради това, сама по себе си нормата не става принцип и поради нейното прогласяване от Конституцията.Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая, ищецът е поддържал, че при постановяване на решението си, арбитражният състав не бил обсъдил-”факта, че ищеца е представил по делото два договора за консултантски услуги… факта, че двата договора за консултантски услуги са с различен предмет, факта, че констативните протоколи на нотариус Т. В. не би следвало да бъдат обсъждани като доказателства, тъй като удостоверяването, извършено с тях е нищожно на основание чл.576 от ГПК във връзка с чл.569 от ГПК, факта че констативния протокол, удостоверяващ приемането на работата така и не е подписан между страните, възраженията ни, че клаузата за нищожност на неустойката не са обсъдени въобще – напротив състава е посочил, че такива няма направени.” Така посочените факти, всъщност са били обсъждани от състава, който подробно е изложил в мотивите си /във връзка с подведомствеността на спора/ обстоятелството, че са налични два договора за консултантски услуги, а обсъждайки изслушаните графологични експертизи във връзка с проведено оспорване от настоящия ищец, е прието, че само един от тези договори, с който ищецът по исковете е заменил първоначално представения, се счита за източник на спорните задължения, поради това, че само той е подписан от пълномощника на управителя на ответника – С. С. / стр. 2/. Подробно е обсъден и констативния протокол на нотариус В., във връзка с възраженията на ответника за неговата недействителност, приети за неоснователни, като са развити мотиви за спазване на условията на чл.593 вр. чл.580 ГПК. Обсъждани са и всички доказателства, свързани с изпълнението на договора между страните и направените от страната правозащитни възражения.Несъгласието на ищеца с тези мотиви е относимо изцяло към правилността на акта. В тази връзка и разбирането му по конкретно допуснатите нарушения от състава, изцяло изведено от общата му защитна теза, съставлява оплакване за неправилност на решението. С оглед изложеното се налага извод за това, че арбитражния състав подробно е обсъждал направените възражения на настоящият ищец, разглеждал е относимите към спора доводи и по никакъв начин не е препятствал ответника в арбитражното производство да ангажира доказателства относно правозащитните си възражения, чрез които да установи твърденията си. Дори, обаче и тези конкретни обстоятелства да не бяха обсъдени, то също така това би било довод за осъществени евентуално / ако доказателствата са относими /процесуални нарушения, което касае правилността на акта.Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал доказателствата и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието, както бе отбелязано с постановения резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението. При формиране на решението по спора не може да се поддържа дори процесуално нарушение, ако с оглед сочените доказателства, съдът възприеме конкретна фактическа обстановка, различна от тази поддържана от една от страните.
Страната е сочила като довод, свързан с исканата отмяна и непроизнасяне на арбитражния състав по направено правозащитно възражение относимо към нищожност на клауза на процесния договор, което следва да бъде разгледано отделно, поради различното му третиране при преценка на възможността за защита в процеса. Фактически невярно е това, че арбитражния състав не се е произнесъл по такова възражение.Същият е очертал предмета на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, като изрично е приел, че по делото не са наведени доводи от ответника, нито са ангажирани доказателства за нищожност на договорената неустойка, поради което съдът не се произнася/ стр.7/.Всъщност, правно необосновано страната твърди, че в производството пред арбитражния съд е било въведено валидно възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Такова е заявено общо с отговора на исковата молба по следния начин –„…претендираната неустойка от ищеца отговаря на заложените критерии за нищожност, посочени в ТР №1/10г. на ВКС тъй като излиза „ извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции”. Други доводи в производството не са сочени извън тези, като в защитата преди постановяване на арбитражното решение страната е обсъждала единствено неоснователност на иска по чл.92 ЗЗД,а от становището й по същество на спора се изяснява, че тя счита неустойката за прекомерна. В този смисъл е и лаконичното пояснение и в цитираното в отговора, тъй като липсват други доводи в това число и съобразно приетото с цитираното ТРОСТК №1/10, което изрично е прогласило, че преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора – т.3. Следователно, страната освен че следва да заяви поддържаното от нея основание за нищожност – като противоречие с добрите нрави, следва да сочи и обстоятелствата, също така подробно дефинирани като правна рамка в цитираното тълкувателно решение, ако прави довод за нищожност на клаузата за неустойка,за да може въз основа на тези данни и доказването им в този конкретен случай да бъде осъществена такава преценка. Освен това е налице произнасяне на арбитражния съд и по довод за прекомерност, чиято неоснователност е мотивирана с приложимост на чл. 309 ЗЗД. Следователно и това правозащитно възражение е било разгледано, така както е заявено и с оглед процесуалната активност на страната да сочи своите оплаквания и да ги подкрепи с доказателства т.е. не е нарушено правото й на защита. И в изложението по настоящата искова молба липсва каквато и да било конкретика свързана, с оплакването, че не е разгледано правозащитно възражение- не е посочено как и в каква форма е направено, нито доводите които съдът е следвало да вземе предвид, а не е взел.
Принципът за равенство и състезателност и изведеното от тях право на защита, като съдържание обхващат правото на всяка страна да участва в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право, респективно да се защити от твърдение, че е нарушила чуждо субективно право/ в съответствие с процесуалната си позиция/.Ето защо обсъждането и възприемането от състава на конкретни факти и доказателствата, които ги установяват след като са налице мотиви за това, не може да бъде третирано като нарушение на този принцип. Или доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл.47, т.3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането, по което е основателно само на лимитивно посочени от чл.47 ЗМТА основания.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 3900лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] – [населено място] иск за отмяна на решение от 26.04.2013г. по в.а.д. №06/2011г. от Арбитражния съд при Българска стопанска камара
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 3900лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: