3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
С., 24,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 696/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №626 от 12.04.2012г. по гр.д. 391/12г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване По същество счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил/ макар и възпроизведен от определение №700/09г. на ВКС, ІІт.о./ като релевантен въпроса относно „ правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит, пряко свързано и с приложението на презумпцията на чл.301ТЗ”, като е посочено, че този въпрос е от значение за изхода на спора, а освен това същият е разрешен и в противоречие със задължителна съдебна практика – решение №42/2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.Страната е поддържала, освен това и противоречие на въззивното решение с подробно разгледани разрешения в съдебни актове на ВКС, части от които е цитирала без да ги обвърже с конкретен правен въпрос. Сочени са и доводи по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, които не са обвързани също с конкретен правен въпрос, а подобни на формулирания от касатора въпрос са били поставени изрично във връзка с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос/обобщаващ изложените материалноправни въпроси и съставляващ предпоставка за разрешаването им/ е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
За да мотивира, неправилност на решението на първостепенния съд, и съответно неоснователност на иска по отношение дължимост на сумите по приложените фактури, въззивният съд е приел, че не било доказано по делото, стоките отразени във фактурите да са доставени от ответника, тъй като ищецът не е представил въпреки дадената му възможност документи, удостоверяващи получаване на процесната стока, а негова била доказателствената тежест за това. Прието е още, че нито разпитаните свидетели, нито приложеното към исковата молба писмо от 20.02.2007г. не установявали твърденията на страната, а съставената данъчна фактура от 28.12.2006г. била оспорена, като не били налице „ първични документи”на които тя се основава. С оглед тези мотиви е направен извод за това, че стоката не е била доставена и ищецът не е изпълнил задълженията си, поради което и не може да търси цената на фактурираната стока.
Посоченият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното и приложено решение на ВКС, обективиращо задължителна практика по същия въпрос. Този извод произтича от това, че съдът е приел недоказаност на иска, без да обсъди и зачете като доказателство по делото изслушаната пред първостепенния съд експертиза, с която изрично е било установено, че фактурата, предмет на спор е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответника. Следователно, изводът за недоказаност на претенциите е в противоречие с приетото с цитираната от касатора задължителна практика, с която изрично е мотивирано, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание за задължението и доказва неговото съществуване.
Следователно, сочената практика, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 540.92лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №626 от 12.04.2012г. по гр.д. 391/12г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 540.92лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: