4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 29,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3050/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Р. Ш. и Г. Р. Ш. и двете от [населено място] против решение №750 от 16.04.2013г. по гр.д.3946/12г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 30.06.2012г. по гр.д. 2272/12г. на СГС, в частта му, с която предявените искове по чл.183, ал.1 КЗ са уважени за разликите над 47718.87 лв. до пълните им предявени размери и в същата част по същество исковете са отхвърлени, както и в частта, с която исковете по чл.86 ЗЗД след отмяна на същото решение са отхвърлени за разликите над сумите от по 1404 лв. до 2471.37лв., както и в частта за разноските.
Ответникът по касация- Д. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за частично основателна частично предявената претенция на всяка една от ищците за заплащане на дължимата застрахователна сума по застраховка „трудова злополука”, с оглед настъпилото застрахователно събитие – смъртта на тяхната майка при трудова злополука. За да счете за неправилно решението на първостепенния съд, с което е присъдена изцяло частично претендираната сума, въззивният съд е мотивирал неприложимост на чл. 8, ал.2 НЗЗРСРТЗ с оглед изричната разпоредба на чл.17 от същия нормативен акт, според който застрахователя отговаря до договореното в застрахователния договор сума, независимо от установената като минимален размер сума в чл.8, ал.2 .Този извод е направен , при приетото, че работодателят е заявил по-ниски трудови възнаграждения при сключване на договора, въз основа, на които е определена и договорена и застрахователната премия и ако бъде приложен чл.26, ал.4 ЗЗД, с оглед императивната норма на чл.8, ал.2 НЗЗРСРТ това би нарушило принципа за еквивалентост на престациите по сключения договор.
Касаторите са поддържали като основание за допускане на касационно обжалване наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирали въпросите 1/ „ Действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка „ Трудова злополука на работниците и служителите”, която предвижда размер на застрахователната сума, по-малък от минимално установения в чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ и намира ли в такива случаи приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, съответно замества ли се в такива случаи по право такава договорна клауза с повелителното правило на чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ. и 2 / „ Как следва да се определя размера на отговорността на застрахователя тогава когато е налице колизия между чл.17 НЗЗРСРТЗ и императивната разпоредба на чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ, а именно – когато определената в договора застрахователна сума е в нарушение на минималния размер съгласно чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ”. Така поставените въпроси са формулирани, с оглед изложените във въззивното решение мотиви, обусловили обжалвания резултат, поради което отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторите обосновават довод за липсата на съдебна практика по разглежданите въпроси, както и в тази връзка аргументират съображения за непълнота и неяснота на правната уредба, регламентираща отговорността на застрахователя във връзка със задължителната застраховка „ трудова злополука на работниците и служителите”. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато при липсата на съдебна практика относно тълкуването и приложението на закона, недостатъците на правната уредба биха били отстранени чрез извличане на разпоредбата, регулираща конкретните отношения и запълваща непълнотата или отстраняваща неяснотата на правната норма. В конкретният случай, кумулативното наличие на тези предпоставки е установено, тъй като с отговора на поставените от касаторите въпроси, би се изяснила уредбата, засягаща правото на застрахователно обезщетение на наследниците на починал при трудова злополука по смисъла на 55, ал.1 КСО, както би се дал отговор на въпроса за приложимост на правните норми регламентиращи тази материя.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпросите поставени от касаторите – Действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка „ Трудова злополука на работниците и служителите”, която предвижда размер на застрахователната сума, по-малък от минимално установения в чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ и намира ли в такива случаи приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, съответно замества ли се в такива случаи по право такава договорна клауза с повелителното правило на чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ и налице ли е колизия между чл.17 НЗЗРСРТЗ и разпоредбата на чл.8, ал.2 НЗЗРСРТЗ. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите- всяка една от тях, следва да внесат държавна такса в размер на по 725.64лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №750 от 16.04.2013г. по гр.д.3946/12г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 30.06.2012г. по гр.д. 2272/12г. на СГС, в частта му, с която предявените искове по чл.183, ал.1 КЗ са уважени за разликите над 47718.87 лв. до пълните им предявени размери и в същата част по същество исковете са отхвърлени, както и в частта, с която исковете по чл.86 ЗЗД след отмяна на същото решение са отхвърлени за разликите над сумите от по 1404 лв. до 2471.37лв., както и в частта за разноските.
УКАЗВА на всяка една от касаторите – Л. Р. Ш. и Г. Р. Ш. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на по за всяка 725.64лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: