4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
С., 10,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1970/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №34 от 21.01.2013г. по гр.д. 1097/12г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №436 от 19.07.2012г. по т.д. №978/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което са били отхвърлени, предявените от настоящият касатор против [фирма]- [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД , чл.86 ЗЗД, и чл.88 ЗЗД, ал.1 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с оглед сключения между страните анекс №2 от 16.08.2011г. към договора от 22.05.2011г. е бил удължен срока за доставяне на стоката от ответника по спора, ищецът от своя страна е поел задължение да заплати транспортни разходи и допълнителна част от цената. Това негово задължение е следвало да бъде изпълнено до 16.08.2011г. – датата на сключване на анекса. И тъй като същият не е изпълнил, той е неизправна страна, а изявлението му за разваляне на договора не е произвело действие, тъй като е направено преди изтичането на удължения срок за доставката. Поради това, че към изложените от ищеца основания за разваляне на договора, не било включено и твърдяно неизпълнение на писмено поети задължения, а то се е основавало само на непредставяне на документи, гарантиращи, че срока на доставката ще бъде спазен,като такива задължения не са поемани с анекса, то изводите за неоснователност на иска по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на първата инстанция са споделени, а и изрично на основание чл.272 ГПК решаващият състав е препратил към мотивите на първата инстанция.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен въпроса – „Може ли да се приеме, че неизправността на ищеца е достатъчно условие, за да се отхвърли иска по чл.55,ал.1 вр. чл.87 от ЗЗД без да е направена задължителната преценка за изправността на ответника …. с оглед възприетото…, че ако и двете страни са неизправни всяка от тях може да развали едностранно договора”. Така поставения въпрос е конкретизиран от страната, с редица въпроси свързани с това, дали може да се счита за изправна страна тази, която е направила изявление, че няма да изпълни договорното си задължение и при условие, че в процеса не се установява същата да е извършила поръчка до производител за договорените тръби – като количество и качество. Формулираният от касатора въпрос, обобщен като – „Може ли да се приеме, че неизправността на ищеца е достатъчно условие, за да се отхвърли иска по чл.55,ал.1 вр. чл.87 от ЗЗД, без да е направена преценка за изправността на ответника а ако и двете страни са неизправни, може ли всяка от тях едностранно да развали договора ”- е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед приетото с решение №201/09г. по гр.д. 2596/08г. на Софийски апелативен съд / за което страната е установила, че е влязло в сила/, с което е мотивирано, че ако и двете страни са неизправни, то всяка от тях може едностранно да развали договора, включително и с исковата молба. Същото е прието и с решение №125 по гр.д. 640/09г. на ВтАС. Соченото като противоречиво по поставения въпрос решение №450/10 на ВКС, ІІІ т.о. е ирелевантно тъй като разглежда спор между физически лица по предварителен договор за продажба на недвижим имот. С оглед изложеното и по отношение на така обобщения въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е и поставения от касатора въпрос – „ Може ли да се приеме, че авансово изплатената сума от продажната цена представлява „ задатък/отметнина” и е основание ответникът да я задържи, ако в договора няма изрична уговорка, че авансово платена сума ще се счита задатък/ отметнина и ако е започнало изпълнението по договора”. Р. на този въпрос е обусловена от изводите на първостепенния съд, към които изрично по реда на чл.272 ГПК е препратил въззивния, поради приетото, че иска за връщане на авансово платената част от цената е неоснователен, тъй като е налице хипотезата на чл.334 ТЗ- уговорката за предварително плащане била писмена и съгласно чл.308 ТЗ, ако купувачът се отметне, той губи даденото като цена. Това е и решаващия мотив за отхвърляне на предявения иск за връщане на даденото по сделката.Въпреки релевантността на този въпрос, обаче, страната не обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като посоченото решение №98/11г. на ВКС, ІІ т.о. макар и постановено по чл.290 ГПК не разглежда поставеният релевантен въпрос, с оглед различната фактическа обстановка, установена по различен иск и съответно водеща до различни правни изводи -разгледан иск по чл.19 ЗЗД, като е обсъдено приложението на чл.308,ал.1 ТЗ, с оглед започването на изпълнение по предварителния договор за продажба на недвижим имот. Същото е относимо и към представените и обсъдени от касатора решения, обективиращи казуална практика на ВКС и практика на съдилищата/ страната е установила влизането на приложените решения в сила/. Така например, тези решения са разглеждали конкретната воля на страните с оглед разпоредбата на чл-.20 ЗЗД –въпроси фактически и относими към конкретния спор, третиращи различни искове и съответно различна фактическа обстановка, поради което и не могат да обосноват противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Третия поставен въпрос е ирелевантен тъй като е извън предмета на спор и не е бил разглеждан от съдилищата.
Следователно, с оглед изложеното решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение на който са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1402.48лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №34 от 21.01.2013г. по гр.д. 1097/12г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1402.48лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: