3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
С., 20,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 415/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1731 от 02.08.2013г. по т. д.3687/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация- [фирма] – [населено място] и Н. П. Й. от [населено място], чрез пълномощниците си – адв. К. Ч. и Г. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, представено след проведено производство по чл. 285,ал.1ГПК, касаторът е посочил, че обжалваното решение било неправилно, като е изложил накратко съображенията си за това. Заявил е че „ желае отмяна на атакуваното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК”.Посочил е в тази връзка лаконично, че решението противоречало на трайната практика на ВКС, изброил е актове на този съд и обобщил, че практиката на ВКС била в смисъл, че исковете по „ менителничен документ се уважават когато
– конкретни възражения за недължимост, ако твърденията се докажат, -липса на твърдение за каузално правоотношение
-въвеждане на твърдение за връзка на ЗЗ с каузално правоотношение”.
Касаторът е посочил, че „ желае отмяна на атакуваното решение на основание чл.280, ал.1 т3 ГПК”.Това твърдение е мотивирал с разбирането си, че правния спор изисквал тълкувателно решение. Приложено е и изложение по чл.281 ГПК, като накратко са разгледани доводите по нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Други доводи не са изложени.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да бъде изведено от изброените и служебно приложени актове на ВКС постановени по чл.290 ГПК, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявил никакви доводи свързани с това основание, не е поставил правен въпрос, нито е изложил доводи свързани с конкретно очертано противоречие между приетото от въззивния съд и разрешените въпроси с актовете на ВКС. И обобщаването осъществено от касатора не води до твърдяното от него противоречие, тъй като въззивният съд е съобразил условията / посочени от страната/, свързани с преценка по основателността на иска – разгледал е конкретно направеното от ответника по спора възражение за недължимост на вземането и го е счел за основателно. Изложеното по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК също не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване тъй като ВКС в ОС на ГТК е постановил тълкувателно решение № 4/13г. , с което е обобщил практиката. Неговото постановяване изключва приложение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ирелевантни към настоящето производство по чл.288 ГПК са изложените от страната доводи по чл.281 ГПК, тъй като те се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационното производство, но въпреки че ги е поискал като разноски за адвокатско възнаграждение, не е установил да са заплатени такива, поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1731 от 02.08.2013г. по т. д.3687/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: