5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1616/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – Република Гърция, чрез клона си „А. банк – клон България” против решение №690 от 23.11.2012г. по гр.д. 1119/12г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация- В. С. Г., чрез пълномощника си – адв. В. Н. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Разграничил е посочените основания, като по т.2 e формулирал следните материалноправни въпроси – „ Следва ли да се приеме, че е налице новация на задължението при липса на промяна в предмета или основанието му, както и при липса на изрично изявена воля от страните за новация и 2 / Дали само уговарянето на капитализация на изтеклите изплатени лихви и разсрочване изплащането на задължението по нов погасителен план, без изрично изявена воля от страните за погасяване на старото задължение и замяната му с ново може да бъде възприето като animus novandi у страните, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото парично задължение по договор за кредит.” Поддържано е противоречие при разрешаване на тези въпроси от въззивния съд и от ВКС- по изброени решения на този съд. Страната е направила оплакване, че след като въззивният съд е приел, според нея, че е налице новация въз основа на външни признаци, то той не е съобразил дефинитивността на института, съобразно правната доктрина в лицето на проф. К., който е посочил, че за да е налице новация на дълга следва да е налице промяна или в предмета или в основанието. Сочено е още, че този извод е потвърдил и ВКС, ТК, с решение № 179/02г. Третата предпоставка за наличие на новация, според страната е намерението за новиране, като с оглед този извод е поддържано противоречие с решение на ВКС, ТК №789/02г., с което същият съд е приел, че волята на страните за новиране на задължението не трябва да се предполага, а трябва да бъде изразена по недвусмислен начин. В същия смисъл е цитирано и решение №2109/03г. на ВКС, І т.о.Страната е развила подробно оплакването си, че в случая не е налице такава воля за новиране, в каквато връзка са направени и доводи за необсъждане от въззивния съд на всички сочени доказателства, а от обсъдените били направени неправилни правни изводи. Това оплакване, с оглед твърдението на страната, че не е налице новация се подкрепяло и от решение №130/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът е поставил и друг материалноправен въпрос – „ Представлява ли споразумението за капитализация на лихвите…, при положение че страните по споразумението не са изразили изрична воля за новация на задължение промяна на обезпеченото вземане по чл.174 ЗЗД”. Посочено е, че обжалваното решение противоречи на решение №843/09г. на ВКС, ІІІ г.о. Развито е разбирането на касатора, за това че капитализацията на дълга, каквато според него била налице в случая не означавала промяна на условията на договора и че ипотеката обезпечава вземането независимо от неговите промени. По основанието по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК, след кратко обобщение на защитната теза на касатора е посочено, че разрешаването на случая ще допринесе за точното прилагане на закона. Развити са и кратки съображения за значението на този въпрос с оглед многообразието на случаите възникващи в практиката.С молба от 19.11.2013г. касаторът е посочил, че без да изменя съдържанието на касационната си жалба сочи и решение постановено по реда на чл.290 ГПК, с което първият поставен въпрос е бил разрешен по начин различен от възприетия от въззивния съд.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, така както са заявени, съдържат твърденията на страната по съществото на спора, респективно обективират защитната й теза, тъй като поставят в зависимост отговора им от твърдения спорни в производството. Въззивният съд е мотивирал правния си извод за основателност на иска, след като е разгледал установените факти и е приел, че в случая не се касае за преструктуриране на дълг / налично само в случаите когато изменението се изразява в дадени откстъпки от банката – мотивирано с решението на първостепенния съд, оставено в сила от въззивния/, а са налице всички предпоставки на обективна новация- променен е вида и размера на задължението – първоначалния договор за кредитна линия е променен в договор за срочен банков кредит, променен е размера на задължението – формирана е нова главница, променен е начина и срока на погасяването му. Следователно, формулираните въпроси от касатора съдържащи в себе си, като установени факти неговите твърдения и обективиращи оплакването му за неправилност на акта са неотносими към решаващите изводи на състава.Този извод, свързан с разясненията на т.1 ТР ОСГТК на ВКС №1/09г. установява липса на общо основание, което има за правна последица недопускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът, като допълнителен критерий е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по разгледаните въпроси.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на същите въпроси е направил правни изводи в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и с оглед доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. Страната не е развила основателни доводи относими към основанието, тъй като приложените три решения са коментирани от нея, във връзка с разбирането й за разрешаването на спора и с оглед нейната интерпретация на части от мотивите на обжалваното решение. Този извод произтича и от различните правни въпроси, които разглеждат сравняваните съдебни актове, и от постановяването им при различна фактическа обстановка, водеща съответно до различни правни изводи, обосновани с различна правна уредба на правоотношенията. Така например- с решение № 789/02г. на ВКС, V г.о. по иск с правно основание чл.625 ТЗ, в хипотеза на предоставен кредит при цел на кредитирането реструктуриране на съществуващи задължения, съгласно молба на кредитополучателя, е прието, че към делото няма приложени данни за старите задължения, поради което не можело да се установи по безсъмнен начин какво е било „ подновяваното „ задължение, но ако се приеме, че са налице стари валидни задължения, то липсват предпоставките за новация, тъй като в случая процесния договор може да бъде приет като признаване на дълга и неговото разсрочване. С решение по гр.д. 2109/03г. на ВКС, ІІт.о. е обосновано, че намерението за новация следва да бъде установено, а не да се предполага, като и в случая този извод е направен с оглед тълкуване волята на страните, по различен правен спор при различни доказателства.Решение № 130/09г-. на ВКС, ІІ т.о. е постановено по реда на чл.290 ГПК и съответно е относимо към предметния обхват на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което в случая не е налице, тъй като с това решение е формирана задължителна практика по материалноправния въпрос – „ Дали разсроченото задължение на купувача по приватизационния договор може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация.” Този въпрос не е бил разглеждан от въззивния съд, а и не е поставен от касатора.Или касаторът не е обосновал наличие на поддържаното от него основание, тъй като различието наведено с изложението, произтича не от различното разрешаване на един и същи въпрос, а от различните факти и от конкретно ангажираните доказателства за установяването им. Не се обосновава противоречие и с решение № 643/09г. на ВКС, ІІІ г.о. тъй като то третира въпроси, свързани с предявен иск за установяване, че учредената от касаторите ипотека не обезпечава вземане, за което е било образувано изпълнително дело, като спора е бил съсредоточен в това, дали касаторите обезпечили дълг на трето лице са знаели за неговото съдържание и предмет и дали промяната в целите на кредита е довела до различен предмет на същия.Не обосновава извод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и приложеното допълнително от касатора решение, постановено по чл.290 ГПК и формиращо задължителна за съдилищата практика по въпроса – „ Дали изменението на договора за лизинг по отношение размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други нови различни правоотношения от тези по съществуващия договор т.е. представлява ли обективна ниовация”. Този въпрос също не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд а и касаторът, с оглед относимостта му към друг вид договор, различен от процесния не го е поставил. Отделно от това липсва и фактически идентитет в сравняваните съдебни актове.
Развитите от касатора подробни доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на неговото разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е заявеното, че липсва съдебна практика, третираща капитализацията на лихви – извън ирелевантността на такава практика, то и нейната липса самостоятелно не може да обоснове извод за наличие на основанието без да са мотивирани предпоставките по една от неговите хипотези. Не съставлява такъв довод и неотносимото към основанията по чл.280, ал.1 ГПК твърдение за неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложима норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, нито е мотивирана необходимост от промяна на съществуващата практика, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №690 от 23.11.2012г. по гр.д. 1119/12г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – Република Гърция, чрез клона си „А. банк – клон България” да заплати на В. С. Г. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: