3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
С., 04,12,2012 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 543/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. – [населено място] срещу решение № 29 от 31.01.2012г. по т. д. №295/11г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по жалбата- [фирма] – [населено място], Р. Г., чрез клона си „ А. – К. Б.” – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, след като е заявила, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК е посочила като „ съществен материалноправен въпрос” – „ за началната дата на неплатежоспособността”. Развито е накратко разбирането на касатора за релевантността на така формулирания въпрос. Направен е извод, че момента на настъпване на неплатежоспособността във въззивното решение бил определен в противоречие с установената съдебна практика, след което лаконично са изброени съдебни решения на ВКС, като е обобщено, че постоянната практика на този съд е, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност се вземали конкретни показатели за ликвидност, а именно – обща, бърза, незабавна и абсолютна, като се тълкували различно „ поотделно и в съвкупност коефициентите”. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат.Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание, като липсата му е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационно обжалване решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г.С оглед така определената дефинитивност на понятието, очевидно заявеното като въпрос – „ за началната дата на неплатежоспособност”, описващо предмета на спор не съставлява такъв въпрос.
Страната общо е посочила, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но спрямо това основание нито е развила доводи, нито е сочила задължителна практика, с която конкретен въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото по него от въззивния съд. Не е обосновала и основателен довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разгледаните решения на ВКС,обективиращи казуална практика, третират различна фактическа обстановка и не съдържат противоречие по определен правен въпрос, какъвто страната не е формулирала. Както и касаторът е отбелязал всичките решения, третират едни и същи показатели, свързани с неплатежоспособността на длъжника /и в този смисъл дори се опровергава твърдението за наличие на противоречие/, а като отнесени към различни факти, с оглед цялостното доказване по спора, те определят и различни правни изводи относно основателността на иска.Страната неправилно счита, че с обобщаване на изводите по цитираните решения на ВКС, обосновава довода си за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Състоянието на неплатежоспособност е динамична величина, поради което обективните критерии за неговото наличие само индицират началото му. Поради тази динамика, неговата начална дата следва да се определи по изрично регламентирани от закона факти довели до неплатежоспособност. Или неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на сукцесивно осъществени факти, поради което и не подлежи на непосредствено доказване, както неправилно счита касатора, с оглед третирането на тези факти без да постави въпрос, който да ги обединява като правен извод. Следователно, не е налице поддържаното противоречие и с мотивите на обжалваното решение / ирелевантно към основанието по чл.288, ал.1, т.2 ГПК, без да е поставен правен въпрос/, тъй като въззивният съд е разгледал заключението на вещото лице и установените по спора факти, от които е извел и конкретните си правни изводи. Или, въззивният съд не се е отклонил от посоченото като практика разбиране, относно това кои показатели следва да вземе предвид при определяне на неплатежоспособността на длъжника, респективно нейната начална дата, ако това е считал, че е налице касатора с развитите в тази насока доводи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 31.01.2012г. по т. д. №295/11г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: