3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2872/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ТБ [фирма] – [населено място] срещу решение № 397 от 01.03.2013г. по т. д.3323/12г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК страната- касатор, е поставила въпроса – „Какви са критериите да бъде определяна начална дата на неплатежоспособност от съда по несъстоятелността в производство по чл.630, ал.1, т.2 ТЗ”.Възпроизведен е текста на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Страната, макар да счита въпроса за „ фактологически”, е поддържала, че не било изяснено по какви точно критерии се определяла тази дата.Лаконично е дефинирано разбирането на касатора за понятието „развитие на правото” и също така лаконично е посочено, че била налице противоречива съдебна практика по въпроса, тъй като различните съдилища отдавали различно значение на заключенията на назначените експертизи.С допълнителна молба от 02.07.2013г. касаторът във връзка с нови указания на съда е посочил, че представя три решения, които според него подкрепяли твърденията му за противоречива практика- разгледани са накратко две решения на ВКС и едно на САС.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат.Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание, като липсата му е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационно обжалване решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г.С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност на понятието, заявения общ, хипотетичен въпрос – „ Какви са критериите да бъде определяна начална дата на неплатежоспособност от съда по несъстоятелността в производство по чл.630, ал.1, т.2 ТЗ какви са за началната дата на неплатежоспособност”, като несвързан с решаващ извод на съда няма такова значение. Но дори и да се приеме този въпрос за релевантен, то страната не обоснова и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.
Касаторът общо е посочил, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но спрямо това основание нито е развил доводи, нито е сочил практика, с която конкретен въпрос е бил разрешен в противоречие с приетото по него от въззивния съд. Дори и във връзка с твърдението си за противоречива практика, страната не е разгледала приетото от въззивния съд в сравнение, респективно в отклонение от приетото с приложените решения на ВКС, а приложеното решение на САС не обективира практика с оглед липсата на доказателства за влизането му в сила – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Освен това, изброените решения на ВКС, третират различна фактическа обстановка и не съдържат противоречие по определен правен въпрос, какъвто страната не е формулирала. Както и касаторът е отбелязал всичките решения третират едни и същи показатели, свързани с неплатежоспособността на длъжника /и в този смисъл дори се опровергава твърдението за наличие на противоречие/, а като отнесени към различни факти, с оглед цялостното доказване по спора, те определят и различни правни изводи относно основателността на иска.Страната смесва различни правни категории – състоянието на неплатежоспособност с определяне на неговата начална дата. Състоянието на неплатежоспособност е динамична величина, поради което обективните критерии за неговото наличие само индицират началото му. Поради тази динамика, неговата начална дата следва да се определи по изрично регламентирани от закона факти довели до неплатежоспособност. Или неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на сукцесивно осъществени факти, поради което и не подлежи на непосредствено доказване, както неправилно счита касатора, с оглед третирането на тези факти без да постави въпрос, който да ги обединява като правен извод. Следователно, не е налице поддържаното противоречие и с мотивите на обжалваното решение / ирелевантно към основанието по чл.288, ал.1, т.2 ГПК, без да е поставен правен въпрос/, тъй като въззивният съд е разгледал заключението на вещото лице и установените по спора факти, от които е извел и конкретните си правни изводи. Или, въззивният съд не се е отклонил от посоченото като практика разбиране, относно това кои показатели следва да вземе предвид при определяне на неплатежоспособността на длъжника, респективно нейната начална дата, ако това е считал, че е налице касатора с развитите в тази насока доводи.
Разбиранията на страната по приложимостта на обсъжданите правни категории не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване, поради което и лаконичното определение дадено от страната на „категорията развитие на правото” не може да обоснове валиден довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен от касатора без да бъдат изложени доводи относими към това основание- арг. от определената с т.4 ТРОСГТК №1/09г. правна дефинитивност.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 397 от 01.03.2013г. по т. д.3323/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: