Определение №835 от 26.11.2013 по ч.пр. дело №51/51 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 835

С., 26,11,2013 година

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 51/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Ж. И. от [населено място] срещу определение от 02.12.2012г. по гр. д.10363/11г. на Софийски градски съд.
Ответникът по жалбата- З. [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване,състав на Софийски градски съд е уважил молба по чл. 248, ал.1 ГПК на З. [фирма] – [населено място], като по компенсация е присъдил разноски в негова полза в размер на 17,82лв.
Частната жалба е частично основателна.
Въззивното производство е било инициирано по жалби както на ищеца – Б. И. така и на ответника по спора З. [фирма] – [населено място], които не са били уважени, тъй като с решение от 21.06.2012г. по гр.д. 10363/11г., съставът на Софийски градски съд е потвърдил решението на първостепенния съд, с което е бил уважен предявеният иск по чл.267, ал.1, т.2 КЗ и присъдена сумата 8920лв. на настоящият молител, като иска му в останалата част до пълният предявен размер от 16920лв. отхвърлен. Следователно, въззивните жалби, съобразно интереса на страните са били подадени – от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част, а от ответника, в частта, с която иска е бил уважен. При тези фактически данни и с оглед представените пред въззивния съд списъци по чл.80 ГПК и установените документално разноски / без юристконсултското възнаграждение, което е определяемо по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/04г. /се налага извод за дължимост на разноските по реда на чл. 87, ал.3 ГПК. Или с оглед отхвърлената жалба на противната страна на ищеца за въззивното производство е следвало да бъдат присъдени разноски в размер на 472.81лв., а на ответника- разноски в размер на 487.89лв. или по компенсация по подадената молба от акционерното дружество е следвало да бъдат присъдени 15.08лв., вместо присъдените от въззивния съд 17.82лв. Следователно, обжалваното определение следва да бъде отменено над сумата 15.08лв. до присъдения размер от 17.82лв.
Правно необосновано страната счита, че внесената държавна такса, както и депозита за изслушаната експертиза не съставляват разноски, тъй като страната може да ги търси само ако нейната жалба е уважена. Както вече бе отбелязано, разноските се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК, който не ги диференцира, нито изключва част от тях. Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК изрично определя предметния обхват на разноските, които се възмездяват по този ред. Следователно, всички направени разноски от ответника по спора във въззивното производство, заявени и като размер с представения списък от него по чл.80 ГПК, са дължими съобразно отхвърлената жалба на другата страна, по която той е ответник.
Правно необосновано е и отправеното към настоящата инстанция искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, поради това, че това искане не може да бъде отправено за първи път в производството по инстанционен контрол на акт , с който са присъдени разноски поискани от противаната страна, а само чрез нарочното сезиране на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК, каквото в случая не е налице.
С оглед изложеното въззивното определение следва да бъде отменено за сумата 2.74, а в останалата част като правилно потвърдено. На ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.11 от Наредба №1/04г., предвиждаща за участие в производство по частна жалба, като минимален размер на адвокатското възнаграждение сумата 100лв/ чрез бланкет към чл.11 /., която следва да бъде присъдена
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 02.12.2012г. по гр. д.10363/11г. на Софийски градски съд, в частта, с която е бил осъден Б. Ж. И. да заплати на З. [фирма] – [населено място] разноски над сумата 15.08лв. до присъдената 17.82лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Ж. И. да заплати на З. [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top