2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
С., 12,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 619/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 423 от 10.08.2012г. по гр. д.281/12г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на настоящият жалбоподател за изменение на постановеното решение №184/27.06.2012г. по гр.д. 281/12г.,в частта му за разноските като е приел, че въззиваемия не е представил списък на разноските по реда на чл.80 ГПК и не разполага с процесуалната възможност да инициира производство по изменение на решението в тази му част.
Определението е правилно.
С т. 2 на ТРОСГТК №6/12г., с оглед постановяване на което настоящето производство е било спряно, изрично е прието, че страната следва да представи списък на разноските по чл.80 ГПК, дори и да е направила само един разход в производството, за който е представила доказателства, какъвто е разглеждания случай. Ако не е представила такъв списък нейната молба за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските е недопустима – т.9 ТР ОСГТК №6/12г. Следователно, като е постановил своят съдебен акт в съответствие с това разрешение, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Ирелевантни са развитите съображения по съществото на процесуалния спор, тъй като преценката по допустимостта, винаги предхожда тази по основателността на искането, а когато е налице недопустимост на сезирането, съдът не може да пристъпи към разглеждане на спора по същество, независимо от това дали въззивната инстанция противоречиво след преценка за недопустимост е засегнала в мотивите си и основателността на искането. След като е постановен диспозитив изцяло в съответствие с извода недопустимост на молбата, то той изчерпва предмета на инстанционен контрол.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 423 от 10.08.2012г. по гр. д.281/12г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: