5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
[населено място] , 08,07,2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3790 / 2013 год.,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила Постановление за възлагане от 26.06.2012 год. , издадено от ЧСИ В. М., с рег.№ 860 по Регистър на КЧСИ , по изп. дело № 20128600400004/ 2012 год..
Възложен е недвижим имот – собственост на молителя , предвид качеството му на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство , взискател – ипотекарен кредитор в което е [фирма]. Като основание за исканата отмяна се поддържа ненадлежно представляване на молителя от упълномощен в изпълнителното производство представител /адв.Ч.Д./,едновременно представлявал и присъединен в изпълнителното производство взискател – „Ф. „ Г., с твърдение за противоречиви негови интереси с тези на молителя.Присъединеният взискател „ Ф. „ се явява кредитор спрямо молителя , по силата на учреден от последния в полза на същия търговец , особен залог на търговското му предприятие .
Взискателят, участвал като наддавач в публичната продан – [фирма], е депозирал становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.
Недопустимост се твърди, предвид липса на процесуална легитимация на ипотекарния длъжник , като страна в производството по публична продан, каквито страната намира,че са единствено длъжника /по изпълнителния лист/,взискателя и наддавачите в проданта , съгласно чл. 435 ал.3 ГПК .В постановеното определение по чл.307 ал.1 ГПК по настоящото дело, доводът за недопустимост не е възприет, по съображения,че чл.429 ал.3 ГПК изрично разширява субективните предели на изпълнителния лист и по отношение на ипотекарния длъжник,в случай на насочване изпълнението срещу ипотекирания имот. Липсва основание за стеснително тълкуване на чл.435 ал.3 ГПК , тъй като интересът на ипотекарния длъжник от спазване изискванията за надлежно извършване на наддаването и/ или възлагане на имота на най-високата предложена цена , е напълно идентичен на този на длъжника, с оглед идентичната им отговорност за събиране на вземането .
Съображенията за неоснователност на молбата се основават на обстоятелството,че първоначалното упълномощаване на адв. Ч.Д. е именно от [фирма] и следователно не представителството на молителя в изпълнителното производство , а това на присъединения взискател в изпълнителното производство – „Ф. холдингс лимитид„ би се явило ненадлежно,като възникнало по-късно.Страната оспорва възникването на действителна представителна власт на адв.Д. спрямо „ Ф. „ , поради липса на доказателства, че упълномощилите адв.Ч.Д. лица от името на присъединения взискател, са лица с представителна власт по отношение на същия. Посочва се,че Постановлението за възлагане е връчено на адв.Ч .Д. към момент, към който упълномощаването му от присъединения взискател не е било манифестирано пред частния съдебен изпълнител.Нещо повече,адв.Ч.Д. е обжалвал Постановлението за възлагане и в хода на самото производство по чл. 435 ГПК не е осъществявано представителство на две страни с противоречиви интереси от едно и също лице . По същество страната оспорва смисъла „ ненадлежно представителство „ ,вложено от молителя, като такъв вложен от законодателя в чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.Според ответната страна молителят визира „ лошо„ , противно на интересите му представителство, а законът – представителство на страната от лице без надлежно учредена представителна власт,в случая – в изпълнителното производство.Позоваване на страната на ненадлежна / лоша / защита от процесуалния представител касае вътрешните отношения между същата и последния и не съставлява основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.Освен това се оспорва наличие на противоречиви интереси между „Ф. „ и [фирма].
Ответната страна – Б. К. – също участвал като наддавач и комуто е възложен недвижим имот по проведената публична продан , не е депозирал отговор .
Молбата за отмяна , с вх.№ 5246 в съдебно – изпълнителската служба , е подадена на 07.08.2013 год. . Постановлението за възлагане от 26.06.2012 год.,е връчено на молителя , чрез упълномощения му представител адв. Ч.Д. – на 04.07.2012 год.. Постановлението за възлагане пълномощникът е обжалвал по реда на чл.435 ал.3 ГПК , като жалбата му е оставена без уважение , с решение № 3273 / 07.05.2013 г. на СГС, ІІ „г” въззивен състав , влязло в сила на същата дата , като необжалваемо . Спрямо датата 07.05.2013 год. , подадената молба за отмяна на 07.08.2013 год. се явява подадена в срока съгласно чл.305 ал.1 т.5 ГПК.
Молбата за отмяна е допустима като насочена срещу акта на частния съдебен изпълнител – Постановление за възлагане от публична продна . Съгласно ППВС № 2 / 29.09.1977 год. по гр.д.№ 1 / 1977 год. , на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила съдебни решения и за които законът не предвижда друг ред за защита . Относно действията на съдебния изпълнител във връзка с публична продан на недвижим имот, изрично в решение № 90 / 01.11.1972 год. на ОСГК на ВС е прието , че тези действия могат да бъдат атакувани по реда на отмяната.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна .
Основанието по чл.303 ал.1 т.5 пр.2 ГПК предпоставя, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната да е била ненадлежно представлявана – от лице без валидно възникнала или все още съществуваща, макар възникнала валидно / поради оттегляне, отказ / представителна власт за същата , в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна.В осъществената публична продан, завършила с Постановлението за възлагане, обект на исканата отмяна, дружеството „Ф. „ не е участвало,а адв.Ч. Д., редовно упълномощен от молителя на 13.03.2012 год. , е представлявал единствено и само [фирма].Не е налице никоя от визираните в хипотезата предпоставки, а именно: Не е налице нередовно упълномощаване на процесуалния представител от страна на [фирма], несанкционирано от съда, въпреки задължението му служебно да следи за валидно възникнала представителна власт на процесуалните представители на страните , като положителна процесуална предпоставка за допустимост на осъществяваните от тях действия. По начало не е посочено в резултат на нарушение на кое конкретно съдопроизводствено правило, осъществяваната от адв.Ч. Д. в полза на молителя процесуална защита се явява ненадлежна, в смисъл на невъзникнала редовно или осъществявана,въпреки последващото й валидно прекратяване. Действително , в периода на публичната продан , както и към момента на изготвяне Постановлението за възлагане адв.Ч.Д. е бил упълномощен от „ Ф. Х. Л. „ / упълномощаване от 27.04.2012 год., но е манифестирал упълномощаването си едва към 24.09.2012 год., с подаването на молба вх.№ 2630 за уведомяване частния съдебен изпълнител пристъпването към принудително изпълнение по чл.32 ЗОЗ. Поради това неоснователно е твърдението на молителя за знание на частния съдебен изпълнител относно наличието на упълномощаване един и същ процесуален представител от две лица с противоречиви интереси в изпълнителното производство / присъединен взискател – ипотекарен длъжник /. Постановлението за възлагане – обект на исканата отмяна – е издадено на 26.06.2012 год. и връчено на адв. Ч.Д. на 04.07.2012 год., като в производството по публичната продан и до постановяване на Постановлението за възлагане на недвижимите имоти , същият не е предприемал действия, освен от името и за сметка на молителя .От значение за отмяната на Постановлението за възлагане е ирелевантно последващото представителство на страната от същия,в производството по чл.435 ГПК и насетне / още повече предвид изричното последващо оттегляне на упълномощаването на адв. Д. от молителя – молба вх.№ 675 от 12.02.2013 год./ , макар че в същото производство „Ф. „ също не е участвало ,а адв.Ч.Д. е представлявал отново и само [фирма] .
Основният аргумент за неоснователност на молбата е, че по смисъла вложен в чл.303 ал.1 т.5 ГПК, както се посочи по-горе , ненадлежно представителство е представителство на страна от лице / лица без надлежно учредена представителна власт или макар при надлежно учредена, осъществявано въпреки последващото му валидно прекратяване.Лошото, вкл. в интерес на друга страна процесуално представителство,в нарушение на чл.43 ал.2 от Закона за адвокатурата,не съставлява основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК,тъй като контролирането му не е в задълженията на съда, респ. частния съдебен изпълнител и съответно не се явява резултат от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило,въвеждащо такава отговорност. Недобросъвестността при упражняването на представителната власт е съобразима и преценима във вътрешните отношения между представляван и представител , тъй като съставлява нарушение на поетите с договора за правна помощ задължения. Впрочем в конкретния случай страната е имала и друг пълномощник – адв.М. А., чиято представителна власт не се установява оттеглена в периода на осъществената публична продан . Нормата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК не може да бъде прилагана разширително – в този смисъл реш. № 142 / 17.12.2009 год. по т.д.№ 486 / 2009 год. на на ІІ т.о. на ВКС , реш. № 410 / 08.07.2010 год. по гр.д. № 979/ 2009 год. на ІV г.о. на ВКС , реш. по т.д.№ 185 / 2011 год. на ТК, ІІ т.о. на ВКС и др..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК , влязлото в сила Постановление за възлагане от 26.06.2012 год. на ЧСИ В. М., рег.№ 860 на КЧСИ , с район на действие СГС , по изп. дело № 20128600400004 / 2012 година .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :