6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
[населено място] ,15,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми април , през две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3749 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. против въззивно решение № 155/09.07.2013 год. по т.д. № 80/2013 год. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 80/27.03.2013 год. по гр.д.№2128/2012 год. на Добрички районен съд .Със същото е прието за установено , по предявен от З. „ А. Б. „, по реда на чл. 422 ал.1 ГПК , установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.213 ал.1 КЗ, вземане на ищеца към ответника в размер на 13 041,08 лева,ведно със законната лихва върху същото , считано от 12.03.2012 год. – датата на подадено заявление по чл. 410 ГПК, на основание което и в полза на З. „ А. Б. „ е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.213 ал.1 КЗ вр. с относими клаузи на Общите условия на договора за лизинг – чл.19 вр. с чл.16 и чл.11, както и във връзка с раздел VІІ чл.4.2 от ОУ на сключения между ищеца – застраховател и лизингодателя на ответника , в качеството на застрахован, договор за застраховка за покриване загуби от неплащане на лизингови вноски.Твърди и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- немотивираност на решението по всички доводи на страната : въззивният съд се е ограничил да установи факта на спиране плащанията на лизингови вноски и факта на заплатено от застрахователя обезщетение на лизингодателя . Така , според касатора, са останали извън обсега на произнасянето му, релевантни за изхода на спора обстоятелства,свързани с предходно посочените в касационната жалба разпоредби на ОУ на застрахователния и лизинговия договори, най–общо относими към задължение на лизингодателя да развали договора при забавено изпълнение на лизингополучателя,запазвайки началната вноска и претендирайки обезщетение до размера на действително претърпените вреди, както и с поетото от лизингодателя задължение да не отчуждава лизингованата вещ в срока на действие на договора, в полза на трето лице, каквото касатора сочи,че е застрахователя,с оглед представеното по делото суброгационно писмо от 05.02.2009 год..Твърди се непроизнасяне и по довода на страната , за приспадане от размера на дължимите лизингови вноски действителната пазарна стойност на лизингованата вещ, а не достигнатата при продажбата й пазарна цена , по който начин е формирано застрахователното обезщетение , заплатено от ищеца и до размера на което същият твърди възникнало суброгационно право.
Ответната страна – З. „ А. Б. „ – не взема становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Производството пред Добрички районен съд е образувано по предявен от [фирма] , по реда на чл. 422 ГПК , иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.213 ал.1 КЗ – за установяване съществуването на вземане от 13 041,08 лева от ответника – Д. Д. – на основание неизпълнение задължението му за плащане на лизингови вноски по сключен с лизингодателя [фирма] договор за финансов лизинг на автомобил,чието неиздължаване, в качеството на застрахован финансов риск и съгласно сключен между лизингодателя и ищеца застрахователен договор, „А. Б. „ , е послужило като основание за заплащане на застрахователно обезщетение.Ищецът претендира суброгационното си право на възстановяване сумата от неизправния длъжник по договора за лизинг, като се претендират всички дължими лизингови вноски,независимо че лизинговата вещ е върната на лизингодателя / приемо-предавателен протокол от 08.04.2009 год./ и последващо продадена.От размера на същите /17 891,08 лева /, предвид продажбата на автомобила е приспадната продажната цена от 4 850 лева, която ответникът оспорва като изключително занижена спрямо действителната пазарна стойност на вещта, установена от авто-техническа експертиза на 9 430 лева.
Въззивният съд, въз основа заключение на съдебно-икономическа експертиза, е приел за дължимо от ищеца застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя, формируемо от размера на всички лизингови вноски,а не само тези с настъпил падеж до предаването на вещта , очевидно изхождайки от раздел VІ т.1.1 на ОУ за застраховане загуби вследствие неплащане на лизингови вноски.Приел е,че суброгационното право на застрахователя обхваща размера на същите,с приспадане получената продажна цена на лизингованата вещ.Въззивният съд е мотивирал решението си с възникнало за ищеца суброгационно право спрямо ответницата до този размер,без действително да е изложил мотиви,обвързващи извода му с конкретни разпоредби на сключения застрахователен договор и Общите условия по застраховка срещу риска от неплащане на лизингови вноски .
Решението не съдържа мотиви,обосноваващи решаващия извод за възникнало суброгационно право в посочения размер, вкл. основанието за приложената от застрахователя методика на приспадане продажната цена на вещта, като единствено отрича относимостта на възражението относно действителната пазарна цена на отчуждената лизингова вещ към предмета на правния спор. Във въззивната жалба настоящият касатор действително е навел доводи относно приложение към спорния казус на клаузите на Раздел VІІ, чл.4.2 от ОУ на сключения договор за лизинг, както и чл.19 вр. с чл.11 и раздел ІІІ чл.7 ал.3 от същите – за своевременно прекратяване от лизингодателя на договора за лизинг , при спиране на плащанията от лизингодателя с повече от 15 дни, спрямо датата на падежа на лизингова вноска и своевременно изземване на автомобила на това основание. В тази връзка се е позовал изрично на липса на формално волеизявление на лизингодателя за прекратяване на договора за лизинг.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните два въпроса : 1 / Достатъчно ли е неплащането на лизингова вноска и изплащане на застрахователна сума, за встъпване в правата на застрахования от страна на застрахователя ? и 2 / Следва ли да се приспадне от размера на лизинговите вноски действителната пазарна цена на лизингованата вещ или подлежи на приспадане получената от продажбата й цена ?. По първия от поставените въпроси , касаторът е посочил допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, обоснован с решение № 428 / 11.03.2013 год. по гр.д. № 2965 / 2012 год. на САС, за което служебно е известно на настоящия състав , че не е влязло в сила / допуснато касационно обжалване с определение от 09.04.2014 год. по т.д.№ 2953/2013 год.на І т.о. ВКС /.Формално е посочена хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от поставените въпроси е релевантен , тъй като въззивният съд действително е мотивирал решението си с извод за възникване на суброгационното право на основание неплащане на изискуеми лизингови вноски от лизингополучателя и изплащане на застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя, ирелевантно на уговореното в застрахователния, респ. лизинговия договор, вкл . раздел ІІ т.1.4 вр. с т.1.1 от ОУ по застраховане загуби вследствие неплащане на лизингови вноски. По отношение предпоставките за възникване и обхвата на суброгационното право,/ вкл. по отношение конкретния застраховател, с оглед уговореното в раздел ІІ т.1.4 от приложимите Общи условия по застрахователния договор/,до които предпоставки и преценимите по установяването им релевантни обстоятелства / като забава на лизингополучателя, разваляне на договора, връщане на вещта / по същество се отнася първия от поставените въпроси, е налице задължителна съдебна практика, с която въззивното решение не се явява съобразено и което изключва приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предпоставяйки хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, в която следва да бъде допуснато касационното обжалване . Така реш.№ 191 / 09.03.2011 год. по т.д.№ 92 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС ; реш.№ 90 / 11.07.2011 год. по т.д.№ 761 / 2010 год. на І т.о. на ВКС . В съответствие с правомощията си по ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,настоящият състав конкретизира въпроса,както следва:Кои са предпоставките за упражняването му и какъв е обхвата на суброгационното право на застрахователя по застраховка„ Загуби от неплащане на лизингови вноски„, в хипотеза на неиздължени лизингови вноски при неизтекъл срок на лизинговия договор, респ. при връщане на лизинговата вещ преди изтичането му ?.
Тъй като едва отговорът на този въпрос би предпоставил релевантност на втория от формулираните въпроси – коя е подлежащата на приспадане стойност,доколкото изобщо приспадането на остатъчна стойност на лизинговата вещ се приеме за релевантно към определяне обхвата на суброгационното право на застрахователя , настоящият състав намира, че по същия не е обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от предходното , необосновани се явяват и посочените допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / с невлязло в сила решение – казуална съдебна практика / и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , доколкото формалното цитиране на нормата не удовлетворява изискването за обоснованост. В създадената по реда на чл.290 ал.1 ГПК практика на ВКС липсва противоречиво произнасяне по въпроса за обхвата на суброгационното право, като изключващ вземането на застрахователя за остатъчната / продажна / стойност на лизингованата вещ, предвид разпореждане със същата след връщането й от лизингополучателя .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155/09.07.2013 год. по т.д. № 80 / 2013 год. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. Д. Д. , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 260,82 лева.
След представяне на доказателството или изтичане указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :