ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
София, 12,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 812 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. , Н. Д. и В. Т. от Пазарджик против решение № 565/5.06.2009 г. по гр.д. № 616/2009 г. на Софийски АС в частта, с която са отхвърлени предявените срещу З. Български имоти АД-София искове на Н. Д. и В. Т. по чл.407-отм. ТЗ изцяло по 40 000 лв. за всяка от тях, както и иска на Л. М. за сумата над 20 000 лв. до 40 000 лв.
Ответникът по касационната жалба З. Български имоти АД е подал писмен отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, а освен това същата е неоснователна. Претендира за разноски, но няма доказателства да са заплатени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че материалноправния въпрос за предявяване на прекия иск от пострадалия срещу застрахователя по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, е решен в противоречие с Р № 893/16.11.2007 г. по гр.д. № 1124/2006 г. на ВКС-І г.о. и решаван противоречиво от съдилищата, като са представени две решения на ВТАС и СРС. Но за последните няма данни да са влезли в сила.
С обжалваното решение е прието, че след като исковете на Н. Д. и В. Т. по чл.45 ЗЗД срещу деликвента са уважени, то исковете по чл.407,ал.1-отм. ТЗ срещу застрахователя са неоснователни.
Твърдяното противоречие в тази част е налице, тъй като с представеното Р № 893/16.11.2007 г. по гр.д. № 1124/2006 г. на ВКС-І г.о. е прието, че изводът на съда, че получаването на застрахователното обезщетение от застрахователя погасява правото на пострадалия към прекия причинител на деликтно основание, не намира опора в закона. Основанията и страните са различни. Полученото застрахователно обезщетение намалява размера на вредата и в този аспект следва да бъда преценено. Освен това, налице е и задължителна практика на ВКС-решения по чл.290 ГПК на І т.о., както и ППВС 7/77 г.
Няма изложение по размера на неимуществените вреди претендирани от Л. М.
По определение № 947/1.07.2009 г. на САС в частта, с която Н. Д. и В. Т. са осъдени за разноски, ВКС-І т.о. ще се произнесе с решението.
По изложените съображения, налице е селективният критерий по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване само в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл.407,ал.1-отм. ТЗ предявени от Н. Д. и В. Т.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 565/5.06.2009 г. по гр.д. № 616/2009 г. на Софийски АС само в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл.407,ал.1-отм. ТЗ предявени от Н. Д. и В. Т.
Не допуска касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част по жалбата и иска на Л. М.
Указва на двамата касатори в едноседмичен срок от съобщаването да представят доказателства за внесена държавна такса от всеки от тях по 800 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да бъде докладвано за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: