ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 614 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. млечна компания АД-Пловдив против решение № 80/23.06.2008 г. по т.д. № 114/2008 г. на Бургаски АС, с което е оставено в сила решение № 27/26.02.2008 г. по т.д. № 285/2007 г. на Бургаски ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. Ч. Б. сумата 55 644 лв., представляваща обезщетение за ползуване собствения на Р. Ч. недвижим имот за процесния период, ведно със законната лихва и разноски.
С обжалваното решение е прието, че правилно е отхвърлено възражението за прихващане за подобрения над признатата сума 5 677 лв. до претендирания размер 50 700 лв. по молбата на л.30 от делото в РС, тъй като експертизата е констатирала, че имота е в много лошо физическо и експлоатационно състояние. Следва да се има предвид, че тези подобрения са за периода 1994-2006 г. и нямат нищо общо със сумата 15 017 лв., представляваща остатъчна стойност на извършени с държавни средства подобрения върху върнатото възстановено кооперативно имущество, която е предмет на приложеното по първоинстанционното дело-л.9, решение № 2624/05 от 9.03.2006 г. по гр.д. № 1732/2004 г. на ВКС-ІVА г.о.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по два съществени въпроса-материалноправен и процесуалноправен, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
І. Същественият материалноправен въпрос е формулиран, че чл.74 ЗС не дава отговор на въпроса към кой момент се дължи разликата между двете суми за подобренията, както това е посочено в чл.72,ал.1,изр.2 ЗС-увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. По делото не се спори, че ответникът е владелец.
Касаторът поддържа, че по този въпрос въззивният съд косвено е направил извода, че стойността на подобренията следва да бъде преценявана към момента на постановяване на съдебното решение, тъй като е прието, че към момента на извършване на експертизата имота е в много лошо физическо и експлоатационно състояние, поради което стойността на имота не се е увеличила.
Касаторът се позовава на приемо-предавателен протокол от 5.10.2006 г.-л.12 от делото в РС, и затова посочва решение № 12/30.01.89 г. по гр.д. № 774/88 г. на ВКС-ІІ г.о., с което е прието следното: Фактически отношенията с предаване на имота са уредени при връщането и приемането на имота от ответника. Към този момент той се обогатява за сметка на ищеца с приетите подобрения и те трябва да се платят в състоянието и цените по това време. Съдът не е съобразил, че подобренията за които искът е бил отхвърлен са приети от ответника и че той се е обогатил с тяхната стойност към момента на отстраняване на ищеца от имота и вземането на същия от ответника.
Цитираното от касатора решение на ВКС-ІІ г.о. е съобразено и с ППВС № 6/74 г,, където в мотивите на р.VІ е прието, че вземането на владелеца извършил подобрения в чужд имот, става изискуемо от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота.
Според Р 1297/57 г. на ІV г.о., правото на иск на владелеца /добросъвестен или недобросъвестен/ на чужд имот, за направените подобрения се поражда от момента на предаване на подобрения имот на собственика или от предявяване на иска за връщането му на последния.
Следователно, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС по въпроса за момента на определяне на сумата за подобренията, претендирана по реда на възражението. Освен това, съдът не е посочил и правната квалификация.
ІІ. Поставеният съществен процесуалноправен въпрос е свързан от касатора с оценката, като доказателствено средство, на представена по делото експертна оценка-л.61 от делото в РС, извършена преди образуване на съдебното производство. Съдът е приел, че е недопустимо позоваване на експертна оценка, която не е възложена по реда на чл.157 ГПК-отм.
Касаторът твърди, че изясняването на доказателствената стойност на документи от подобен род-чл.178 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на процесуалното право.
Разпоредбата на чл.178,ал.1 ГПК възпроизвежда смисъла на чл.142,изр.1 ГПК-отм., който е достатъчно изяснен в доктрината и практиката. Заключението на в.л. трябва да бъде събрано от съда, в.л. винаги се призовава на заседанието, за да потвърди представеното заключение и да отговори на въпросите, които могат да му бъдат поставени от съда и страните. В случая няма искане за допускане на свидетел. Отделно от това, съдът е взел предвид, че вещото лице, дало експертната оценка, е изготвило единичната и участвало в тройната СТЕ по делото. Затова, не може да се обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ІІІ. По изложените съображения в р.І, налице е приложното поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 80/23.06.2008 г. по т.д. № 114/2008 г. на Бургаски АС в частта, с която е оставено в сила решение № 27/26.02.2008 г. по т.д. № 285/2007 г. на Бургаски ОС в частта, с която искът е уважен до размер на 45 023 лв., колкото е неуважената част от възражението за прихващане.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 920.46 лв. по набирателна сметка на ВКС за държавни такси в БНБ-ЦУ.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: