ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
София. 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 156 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. АД-София против решение № 440/1.12.2008 г. по гр.д. № 1856/2008 г. на СГС в частта, с която по същество се отхвърлят исковете на касатора срещу М. Ал. М. от София, с правна квалификация чл.81 ЗЗ-отм. за сумата над 5 609 лв. до 9 518.03 лв. по ЗГОтговорност-регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 26.02.2004 г., и по чл.86,ал.1 ЗЗ. за сумата над 676.17 лв. мораторна лихва, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: методиката за определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение, заплатено на увреденото в резултат на ПТП застраховано лице, предмет на регресния иск срещу ответника в настоящето производство на основание чл.81 ЗЗ-отм. Решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, и в разрез с практиката на съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
За прецизност следва да се отбележи че т.1 на чл.280,ал.1 ГПК включва задължителната практика на ВКС, респ. ВС до 1996 г., а също и практиката на тричленните състави на ВКС при действието на новия ГПК. Досегашната практика на тричленните състави на ВКС се включва в т.2.
С обжалваното решение по отношение на размера, от чл.399,ал.2-отм. ТЗ е изведен принципа за реална обезвреда-обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Трябва да се отчита действителната пазарна стойност на увредената вещ. При влагане на нови части, с които да бъдат заменени повредените от деликта такива, следва да се отчита процента на овехтяване на увредените. Затова е възприет първия вариант от заключението на тричленната автотехническа експертиза, която се е позовала на Наредба № 24 на КФН. Не е предмет на това производство въпросът, че Наредба № 24/8.03.2006 г. по чл.249,т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, не касае процесния период. Процесна е Наредба № 4/2003 г.
По така поставения съществен материалноправен въпрос и най-вече за овехтяването, касаторът е представил влезли в сила съдебни решения.
С Р № 397/2.06.2000 г. по гр.д. № 1455/99 г. на V г.о., по повод сключени от един собственик на имот на няколко застрахователни договори, е направен извод, че чл.399,ал.2-отм. ТЗ изключва неоснователното обогатяване на застрахованото лице. С Р от 5.01.2007 г. по гр.д. № 1370/2006 г. на САС, по повод имуществена застраховка каско на лек автомобил е прието, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието е дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение. С Р от 13.07.2007 г. по в.т.д. № 275/2007 г. на ВТАС е прието, че овехтяването на автомобила не би могло да се отрази на размера на обезщетението, тъй като то обхваща средствата за възстановяване на щетите, което ще се извърши чрез влагане на нови части и материали в автомобила, при което овехтяването му е без значение.
Наличието на тези решения, а и на други служебно известни на съда-напр. решение № 246/5.04.2008 г. по т.д. № 739/2006 г. на І т.о., обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 440/1.12.2008 г. по гр.д. № 1856/2008 г. на СГС в частта, с която по същество се отхвърлят исковете на касатора срещу М. Ал. М. от София с правна квалификация чл.81 ЗЗ-отм. за сумата над 5 609 лв. до 9 518.03 лв.-регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 26.02.2004 г., и по чл.86,ал.1 ЗЗ. за сумата над 676.17 лв. мораторна лихва, като са присъдени разноски
Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 83.20 лв. по сметка на ВКС в БНБ.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: