ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
София. 19.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 367 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. М. х. груп АД-София против решение от 22.12.2008 г. по гр.д. № 3470/2007 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 13.08.2007 г. по гр.д. № 15493/2006 г. на СРС, с което се отхвърля иска по чл.399-отм. ТЗ във вр. със застрахователна полица и договор за лизинг с Н. В. , предявен от касатора срещу ЗА. Армеец АД-София за сумата 2 616 щ.д. ведно със законната лихва и разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Н. В. Д.
Ответното по касационната жалба З. А. АД-София е подало писмен отговор, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК, тъй като приложеното решение на СГС се отнасяло до същото правоотношение и межда същите страни, и затова не може да се ползва, като предпоставка за извеждане противоречие при решаване на съществен материалноправен въпрос-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице и трите основания по т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК.
1. По същественият въпрос следва ли ищеца да доказва отрицателен факт-неплащане на процесните четири лизингови вноски по договор за лизинг с оглед установяване на настъпило застрахователно събитие, съдът се бил произнесъл в противоречие с Р № 176/15.03.2004 г. по т.д. № 1229/2003 г. на ІІ т.о., че неизпълнението е отрицателен факт, чието доказване от ищеца е процесуално недопустимо.
По така изведения въпрос липсва обективен идентитет между двете решения.
Съгласно договора за лизинг от 16.06.2005 г. ищецът и сега касатор. М. х. груп А. – лизингодател е предоставило на третото лице-помагач Н. В. – лизингополучател л.а. марка БМВ. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да направи категоричен извод, че действително е настъпило твърдяното застрахователно събитие-неплащане на 4 лизигови вноски по договора за лизинг. Този извод е направен от събраните по делото доказателства, а не въз основа на изрично разпределяне на тежестта на доказване, каквото е направено в цитираното решение на ІІ т.о. Освен това, в обжалваното решение става дума за неизпълнение от трето лице-помагач, а не от ответник.
Другото цитирано решение е неотносимо, тъй като се отнася за това, че наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.288,ал.2 ГПК-отм., изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл.288,ал.3 ГПК-отм.
2. По формулираният от касатора съществен материалноправен въпрос: прекратяването на рамковата полица води ли до прекратяване на действието на сключените въз основа на нея добавъци, е представено влязло в сила Р № 240/28.10.2008 г. по гр.д. № 3273/2007 г. на СГС.
Всъщност и по двете дела рамковата полица от 28.04.2004 г. е една, но добавъците са различни. С представеното влязло в сила решение на СГС е прието, че след като с писмо от 9.08.2005 г. ЗА. Армеец е упражнил правото си да прекрати едностранно договора от 28.04.2004 г., след това с нот.покана връчена на ищеца на 8.12.2005 г., са прекратени и конкретните застрахователни полици, но сред изброените не е добавъка от 17.06.2005 г. и затова той има самостоятелно действие.
По обжалваното решение добавъка е от 24.06.2005 г. и е прието следното: Полицата от 28.04.2004 г. има характер на рамков договор за застраховка, като прекратяването му прекратява и изпълнението на всички издадени въз основа на него полици, по които не е възникнало основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на тези решения обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
3. Преценката на съда, когато с нот.покана се връчват документи, приложени към нея, дали нот.покана има удостоверителен характер по отношение на връчването на описаните в нея документи-чл.488 ГПК-отм., съотв. чл.592 ГПК, би могла да се провери по реда на чл.281,т.3 ГПК, но е недопустимо отъждествяване на така твърдяното нарушение с предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивно решение от 22.12.2008 г. по гр.д. № 3470/2007 г. на СГС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 78.48 лв. по сметка на ВКС в БНБ. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: