Определение №649 от по търг. дело №618/618 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 649
 
София. 13.11.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 ноември  две хиляди и  девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 618 /2009 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. и К. ЕООД-София против решение от 25.02.2009 г. по гр.д. № 1691/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 24.06.2008 г. по гр.д. № 1272/2007 г. на Софийски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на Община-С. сумите: 27 816 лв. главница /след допуснато увеличение на иска/, ведно със законната лихва, и 280 лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, а освен това е и неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че жалбата следва да се счита предявена по приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като атакуваните решения били неправилни.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
При базисната констатация за липса на надлежно формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и липса на доказателства за това, не може да се аргументира допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Изложените доводи за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т. 3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Освен това предмет на касационно обжалване е въззивното решение, но не и първоинстанционното.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2009 г. по гр.д. № 1691/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top