ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
София, 12,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 800 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от П. против решение № 853/18.05.2009 г. по в.гр.д. № 308/2009 г. на Пловдивски ОС, с което се оставя в сила решение № 142/29.10.2008 г. по гр.д. № 3291/2007 г. на Пловдивски РС, с което предявените от касатора срещу Л. инс АД-София обективно съединени искове по чл.407-отм. ТЗ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени, като са присъдени разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че приетото от въззивния съд, че ищецът е длъжен да докаже всеки един от елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съдът е приел и, че презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД е неприложима, тъй като причинителя не участва в съдебното производство.
По чл.280,ал.1,т.1 ГПК касаторът посочва т.6,б.”б” ППВС 7/78 г. Като използува споменаването в мотивите на чл.45 ЗЗД, се позовава на приложението на ал.2. А точното прилагане на закона, изразен в нормата на чл.45,ал.2 ЗЗД, ще спомогнело и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Според българското право за да възникне прякото право по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, е достатъчно да е възникнало правото на деликтно обезщетение. Прякото право възниква само доколкото възниква деликтното право срещу застрахования. При ЗГО застрахователят разполага спрямо третото лице с всички възражения, които се основават на деликтното отношение.
С обжалваното решение е прието, че не се установява деяние от страна на водача за който се твърди, че е причинител на ПТП, не се установява противоправността на деянието, не се установява причинна връзка между деянието и резултата, а в тежест на ищеца е да докаже всеки един от елементите на фактическия състав по чл.45 ЗЗД. След като не са налице тези от предпоставките на деликтната отговорност, без значение за изхода на делото вече е обсъждането на следващата предпоставка за вината, включително и за презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 853/18.05.2009 г. по в.гр.д. № 308/2009 г. на Пловдивски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: