ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
София, 21,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 826 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. и Б. ООД-В. против решение от 13.07.2009 г. по в.гр.д. № 432/2009 г. на Пловдивски АС, с което по същество са са отхвърлени предявените от касатора срещу Община- В. искове за заплащане на сумите: 41 497.20 лв. на основание чл.266 ЗЗД представляваща възнаграждение по договор № 304/6.08.2004 г., и 19 042.94 лв. на основание чл.86 ЗЗД, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а освен това е и неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за заплатени такива в тази инстанция.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК бланкетно се сочи, че са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл неправилно по материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи.
Касаторът не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Доводите за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания по чл.281,т.3 ГПК, но не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК и затова са неотносими в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 198/13.07.2009 г. по в.гр.д. № 432/2009 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: