ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
София…09.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 671 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. и В. Хр. Д. в качеството му на наследник на починалия му баща Х. Д. , против решение № 25/9.07.2008 г. по гр.д. № 156/2007 г. на Софийски АС в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до пълния размер на предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и договорения адв.хонорар, срещу ЗПАД Б.
След изрично дадените указания от САС, касаторът е представил молба, вместо изложение по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Посочва се, че преценката на съда относно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и обстоятелствата дали е налице съпричиняване и в какъв размер, са съществен материалноправен въпроси, който представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с “утвърдената практика на ВС” и се прилага само едно решение № 1417/24.11.72 г. по н.д. № 1168/72 г. на ІІІ н.о.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
1. Следва да се има предвид, че чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва задължителната практика на ВС и ВКС, включително и решенията на тричленните състави на ВКС по новия ГПК.
2. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин, и по който въпрос няма установена практика от ВКС. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
В представеното извлечение от АПИС на цитираното решение № 1417/24.11.72 г. по н.д. № 1186/72 г. на ІІІ н.о., анотацията е по § 10 ПДУП-отм. във вр. с 51,ал.1 ЗЗД, като става дума за съвината на пострадалата, която се е движила по десния банкет на пътя. При съпоставка с оригинала на същото съдебно решение № 1417/22.11.72 г. по н.д. № 1186/72 г. на ІІІ н.о., се установява, че транспортната злополука е настъпила, когато пострадалият пешеходец е пресичал пешеходната пътека, тип “зебра”, и никъде в него не се посочва § 10 ПДУП-сега отм.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Понеже се основава на зачитането на присъдата, обвързаността на съда по чл.300 ГПК предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Следователно, никой не може да противопостави присъда по друго дело.
В обжалваното решение, въззивният съд не се е позовал на § 10 ПДУП-отм., а на чл.108 ЗДП: пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета-ал.1, както и ал.2-пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на МПС, по възможност най-близко до лявата му граница, но: 1.когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използувани, 2.при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на др.пешеходци. Сега действащата нормативна уредба е, че когато се налага пешеходците да се движат по платното за движение, това задължително трябва да бъде противоположно на посоката на движение на МПС и по възможност най-близко до лявата му граница.
Освен горното, по отношение на наличието на съпричиняване, оплакването на касатора касае необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, която не подлежи на проверка в производството по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното по т.1 и 2, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагане на материалния закон, съгласно чл.280,ал.1 ГПК, решаването на който би могло до бъде в противоречие с практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост, отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база, че претенцията се основава на настъпила смърт на пострадалото от ПТП лице.
3. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК се твърди, че въпросът за справедливото възмездяване на болките и страданията на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
По този въпрос има задължителна практика. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
Отношенията между страните са се развили преди 1.01.2007 г., поради което не следва да се обсъжда посочената от касатора Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11.05.2005 г.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 25/9.07.2008 г. по гр.д. № 156/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: