ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
София. 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 565 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба З. В. 94 – с. Д. против решение № 24/14.07.2008 г. по в.гр.д. № 854/2007 г. на Пернишки ОС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Нефтошисти-97 ООД-с. Красава, община Б., обективно съединени искове с правна квалификация чл.232,ал.2 и чл.233,ал.1,изр.1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не е посочил главното основание за касационно обжалване-кой е този съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който е решен в противоречие с практиката на ВКС-т.1, и е решаван противоречиво от съдилищата-т.2.
Доводът, че “в мотивите си съдът е приел, че въпросът за собствеността на имота е ирелевантен, а в действителност имайки предвид този ирелевантен факт е постановил решението си” би могъл да се квалифицира, като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл.280,ал.1 ГПК
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС, приета при действието на ЗУС-отм. и на ЗСВ. Тук се включват и решенията на ВКС по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване. В случая, такава практика не е посочена.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК е приложено влязло в сила решение от 3.02.2003 г. по гр.д. № 1885/2003 г. на САС, с което е прието, че тежестта за доказване факта на връщането на вещите е за заемателя. Касаторът твърди, че в противоречие с това решение съдът е приел, че за решаване на спора за връщане на наетата вещ на основание чл.233 ЗЗД от съществено значение е факта, дали ответникът-наемател ползува вещта след прекратяването на договора, а не дали е изпълнил задължението си да я върне. Този съществен материалноправен въпрос не е прецизно формулиран от касатора, защото от едното може да се направи извод за другото. Но за този въпрос няма данни да е решаван противоречиво от съдилищата. Това е така, защото представеното решение на САС съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос относно тежестта на доказване. По този въпрос в обжалваното въззивно решение съдът се е позовал на показанията на разпитан свидетел на наемателя.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Претендираните от ответника по касация разноски по реда на чл.78 ГПК не се дължат, тъй като няма доказателства да са заплатени такива.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 24/14.07.2008 г. по в.гр.д. № 854/2007 г. на Пернишки ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: