ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
София, 12,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 80 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. против решение № 311/9.11.2009 г. по в.гр.д. № 811/2009 г. на Пловдивски АС, с което се обезсилва решение № 32/28.05.2009 г. по т.д. № 102/2008 г. на Пазарджишки ОС, като недопустимо, и прекратява производството по установителния иск по чл.124 ГПК, предявен от касатора срещу Община-С. , като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а и жалбата е неоснователна. Не се претендират разноски.
С обжалваното решение е прието, че се касае за спор за изпълнение от страна на концесионера на задължения по договор за концесия по реда на чл.67 и сл. ЗОбС, и затова ищецът разполага с друг вид защита, поради което съдът е приложил чл.269 и чл.270,ал.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: 1. Допустимостта на установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК на една от страните по концесионен договор, относно изпълнението на оспорени от другата страна права/задължения по същия договор., 2. Вида на съдебния акт при произнасяне по въпроси, с които не се решава спора по същество. За тези въпроси била налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като били решени в противоречие с практиката на ВКС-ТР 104/67, ТР 20/68 ОСГК и др.решения на тричленни състави на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна.
Твърдяното противоречие не е налице.
ТР № 20/2.03.68 г. ОСГК е относно иска по чл.97,ал.4 ГПК-отм. за установяване на престъпно обстоятелство. С Р № 1019/10.05.96 г. по гр.д. № 519/95 г. на ІV г.о. изрично е прието, че когато ищецът може да предяви осъдителен иск, недопустимо е предявяване на установителен. В опр. № 311/26.05.2009 г. по ч.т.д. № 272/2009 г. на ІІ т.о. е посочено, че за да е допустим установителен иск, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му-да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със СПН гражданския спор с ответника, възникнал от процесния договор. С определение № 433/11.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1594/2008 г. на ІІІ г.о. е прието, че за допустимостта на установителния иск, съдът изхожда от заявените в исковата молба фактически твърдения на които ищецът основава претенцията си. В случая, видно от исковата молба, предмет на делото е защита на правата и задълженията на концесионера по договора за концесия, т.е изпълнение на задълженията на една от страните по него в изпълнение на инвестиционната програма. Решение № 84/29.05.2008 г. на ОбС-С. за разваляне на концесионния договор подлежи на обжалване по адм. ред, в което ще се прецени и въпроса относно изпълнението/неизпълнението на задълженията по договора от концесионера.
ТР № 104/7.09.67 г. ОСГК, с което е прието, че по допустимостта на иска съдът се произнася с определение, е по чл.195,ал.1 ГПК-отм. и се отнася за първоинстанционното производство. В случая въззивното решение е постановено по реда на чл.270,ал.3,изр.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 311/9.11.2009 г. по в.гр.д. № 811/2009 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: