Определение №257 от по търг. дело №203/203 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 257
 
София, 28.04.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 април  две хиляди и  девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 203 /2009 год.
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. ООД- В. против решение от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 204/2008 г. на ОС-Монтана в частта, с която е оставено в сила решението на Ломски РС в частта, с която са уважени предявените от К. П. Л. и касатора е осъден да й заплати сумите: 8 000 лв. дължим наем по договор за наем от 10.08.2004 г. и 1 000 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата и разноски.
В изпълнение на дадените му указания, в молба /вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК/ касаторът подробно е аргументирал неправилността на решение и бланкетно е посочил, че делото е решено в противоречие с противоречие с Р № 297/26.05.2005 г. по т.д. № 565/2004 г. на ВКС-ІІ т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Изложените доводи за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
 
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Критерият за определяне на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, като съществен, е доколко решаването на този въпрос е от значение за конкретния спор, а не за правото по принцип.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на конкретния правен спор. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение на ОС, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Представеното съдебно решение обективно не може да аргументира допускане на касационно обжалване при базисната констатация за липса на надлежно формулиран от касатора съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил противоречиво разрешаван от съдилищата. Отделно от това, следва да се има предвид, че предмет на обжалваното въззивно решение е иск по чл.232,ал.2 ЗЗД, докато цитираното решение на ВКС-ІІ т.о. има за предмет неустойка за неизпълнение по договор за наем.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 204/2008 г. на ОС-Монтана в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top