ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 425
София, 01,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 88 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗИ О. застрахованеАД-София против решение № 316/6.11.2009 г. по в.гр.д. № 497/2009 г. на Хасковски ОС, с което се потвърждава решение № 189/6.07.2009 г. по гр.д. № 1011/2008 г. на Димитровградски РС в частта, с която е присъдено обезщетение над 9 000 лв. до 18 000 лв., на основание чл.226,ал.1 КЗ, за неимуществени вреди от ПТП на 21.02.2006 г., ведно с. законната лихва.
От ответниците по касационната жалба Г. Г. е подал отговор, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и касиране на обжалваното въззивно решение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Допустимо ли е въззивния съд в мотивите на решението да измени исковата претенция, 2. Допустимо ли е въззивния съд, след като приема, че РС не е приложил съпричиняване от ищеца, при въэззивното решение да приложи съпричиняване и да потвърди първоинстанционното решение, 3. Допустимо ли е приравняване на договорна с деликтна отговорност при определяне и изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, и дължи ли застрахователя лихви за забава от деня на непозволеното увреждане при предявен пряк иск срещу него, без застрахования да е осъден да плати обезщетение и лихви на увреденото трето лице?
Касаторът твърди, че по първите два въпроса съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 88/12.11.62 г. по гр.д. № 83/62 г. ОСГК и с т.11 ППВС № 4/68 г.-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а по третия въпрос била налице противоречива съдебна практика-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
Така поставените въпроси в изложението не са правилно и конкретно формулирани. Не може да се говори за изменение на исковата претенция в мотивите на въззивното решение, независимо коя от отделните проявните форми на изменение на иска има предвид касатора, тъй като не се е конкретизирал. Въззивният съд е по същество на спора и неговите мотиви отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност-т.19 ТР 1/2000 ОСГК. Затова няма пречки въззивният съд да обсъди и възприеме твърдяното съпричиняване, след което да се произнесе по размера на обезщетението, като достигне до същия краен резултат, но по други съображения.
Твърдяното противоречие не е налице. ППВС № 17/18.11.63 г., на основание чл.18 ЗУС-отм., в т.7 обръща внимание на съдилищата за правилно приложение на чл.51,ал.1 ЗЗД, като в случая е от значение наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Точно това е съобразил съдът на стр.3 от мотивите на обжалваното решение. С ППВС № 4/23.12.68 г. в т.11 е прието, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства. С решение № 88/12.09.62 г. по гр.д. № 83/62 г. ОСГК е решило, че чл.51,ал.2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен надзор от родителите му. В случая, съдът е приложил чл.51,ал.2 ЗЗД-виж стр.3 и 4 от мотивите на въззивното решение.
По третия въпрос за началния момент на законната лихва са представени решения на СГС и Харманлийски РС, за които няма данни да са влезли в сила. В случая въобще не става дума за приравняване на договорната с деликтната отговорност, а за отчитане, че гражданската отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от причинителя вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84,ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в Р № 6/28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. на ІІ т.о.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 316/6.11.2009 г. по в.гр.д. № 497/2009 г. на Хасковски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: