ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 534 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. кар ЕООД-Пловдив против решение № 201/26.06.2008 г. по т.д. № 1148/2007 г. на Пловдивски АС. , с което по същество се: 1. Обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена между К инвест Е. в н.-Пловдив и касатора за продажба на лек автомобил за сумата 1 000 лв. платена в брой преди сключване на договора., 2. Осъжда касатора да върне в масата на несъстоятелността процесния лек автомобил на К. инвест Е. в н., и на Е. АД-София сумата 2 898.57 лв. разноски, а по сметка на ПАС. 50 лв. д.такса.
От ответниците по касационната жалба само Е. А. е депозирал писмено възражение срещу изложението на основанията за касационно обжалване и касационната жалба. Изтъква се, че цитираното решение на ВКС. по приложение на чл.146 ГПК-отм., няма отношение към фискален бон за платени 12 000 лв. за лекарства, с който се прави опит да се докаже плащане цената на лек автомобил. Поддържа се, че фискален бон за плащане цена на лекарства не може да е от значение за развитие на правото при доказване плащане цената на лек автомобил.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
1. По чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. , което било основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, без да посочи кой е този материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и защо е съществен.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС. – ППВС. , приети при действието на ЗУС-отм., и ТР на ВКС. , приети при действието на ЗСВ. Тук се включват и решенията на ВКС. по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване.
Независимо от горното, в цитираното решение № 108/5.03.2004 г. по гр.д. № 808/2003 г. на ВКС-І т.о., е възпроизведена разпоредбата на чл.146 ГПК отм., че вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тази преценка на съда във връзка с доводите на касатора за необсъдени факти, би могла да бъде проверена по реда на чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
2. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Тук са посочени като съществени въпросите за начините на доказване на едно плащане и доколко един порок в касовата бележка /в която, като предмет, вместо лек автомобил е записано лекарства/ е основание да се приеме,че не е налице плащане. Така общо формулираните въпроси имат доктринерна дефинитивност.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Доводите за неправилно прилагане на закона, неприемане на доказателства и неправилно разпределение на доказателствената тежест, биха могли да бъдат квалифицирани, като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 201/26.06.2008 г. по т.д. № 1148/2007 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: