ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
София, 22.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 230 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 във вр. с чл.418,ал.4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Б. от С. против определение № 7/20.01.2009 г. по в.ч.гр.д. № 769/2008 г. на Смолянски ОС, с което се: 1. Потвърждава разпореждане № 854/27.11.2008 г. по гр.д. № 639/2008 г. на Смолянски РС, с което се отхвърля заявлението на Д. Б. в частта, с която на основание чл.418 във вр. с чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 12.08.2008 г. се иска срещу М. Ж. от С. да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за сумата 30 000 лв. неустойка., 2. Оставя без уважение въззивната жалба срещу цитираното разпореждане за присъждане на направените разноски пред първата инстанция, като неоснователна, поради несвоевременно направено искане.
В допълнителна молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и 3,предл.1 ГПК, защото обжалваното определение е в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС свързана с чл.92 ЗЗД, и попада в хипотезата на чл.281,ал.1,т.3,предл.1 ГПК, тъй като е налице противоречие между съдебния акт и разпоредбите на чл.79 и чл.92 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274,ал.3 ГПК и допустимостта на касационно обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Критерият за определяне на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, като съществен, е доколко решаването на този въпрос е от значение за конкретния спор, а не за правото по принцип.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно определение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на конкретния правен спор. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Цитираните от частния жалбоподател съдебни решения обективно не могат да аргументират допускане на касационно обжалване при базисната констатация за липса на надлежно формулиран от частния жалбоподател съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил противоречиво разрешаван от съдилищата. Отделно от това, следва да се има предвид, че цитираните: ТР № 27/4.03.63 г. по гр.д. № 11/63 г. на ОСГК има за предмет характерът на уговорената неустойка по силата на общите положения на Ц. 50, одобрен с ПМС от 9.04.56 г. за неизпълнение задължението да се върне на доставчика за повторна употреба неинвентарен амбалаж-договорен или нормативен, Р № 48/30.06.86 г. ОСГК гласи, че развалянето поради неизпълнение на договор не е пречка да се иска заплащането на уговорената с него неустойка, Р № 12/4.03.98 г. по гр.д. № 430/95 г. на 5 чл.с. касае чл.88 ТЗ.
Същественото е, че решаващият съд в обжалваното определение се е позовал на т.4 от ТР 1/2004 г. ОСТК.
Посочването, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3,предложение първо ГПК, е неточно и половинчато. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото въобще.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Твърдяното противоречие с разпоредби на материалния закон би могло да се квалифицира като основание за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 7/20.01.2009 г. по в.ч.гр.д. № 769/2008 г. на Смолянски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: