ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461
София, 08,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 162 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Ж. от В. дол против решение № 92/21.05.2009 г. по в.т.д. № 151/2009 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 16/13.01.2009 г. по т.д. № 778/2008 г. на Варненски ОС в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. АД искове: по чл.407,ал.1-отм. ТЗ за разликата от 27 000 лв. до претендирания размер 50 000 лв. за неимуществени вреди, както и по чл.86 ЗЗД за разликата от 11 069.89 лв. до претендирания размер 20 498.72 лв.
Тази касационната жалба се намира в приложеното ч.т.д. № 607/2009 г. на ВКС-І т.о.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението противоречи на Р № 238/20.06.2008 г. по т.д. № 924/2008 г. на ІІ т.о., където е присъдена обезвреда в размер на 49 000 лв., и на Р № 170/17.03.2008 г. по т.д. № 760/2007 г. на І т.о. с присъдено обезщетение 50 000 лв.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
Независимо от горното, твърдяното противоречие не е налице.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По този въпрос има задължителна практика. Съгласно ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 92/21.05.2009 г. по в.т.д. № 151/2009 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: