ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
София. 25.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 104 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. АД-София против решение № 284/25.03.2008 г. по гр.д. № 528/2007 г. на Софийски АС, с което касаторът е осъден да заплати на О. З. от София сумата 10 149.90 лв. на основание чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал изменение в предмета на търсената защита, което е недопустимо съгласно т.9 на ТР 1/2000 г. Обаче, в случая няма такова изменение, изразяващо се преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно, а само прецизиране от съда на правната квалификация от чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД, на чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД. Няма и изменение във фактическото основание на иска.
Във връзка с правната квалификация по чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД, касторът се позовава на противоречие с ППВС 1/79 г., относно фактическите състави на неоснователното обогатяване. Твърдяното противоречие не е налице. В чл.55,ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло до бъде осъществено. Текстът намира приложение именно при двустранните договори. Искът е за присъждане на сумата дадена по предварителен договор от 6.10.97 г. за прехвърляне на надземен гараж в строеж. Предварителният договор е обещание за продажба. След като искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е отхвърлен, изплатената сума подлежи на връщане, поради неосъществяване на договора.
Касаторът цитира практика на ВКС по чл.189,ал.2 ГПК-отм. относно задължението на съда да излага мотиви, като твърди пълна липса на мотиви. Към обжалваното решение въззивния съд е изложил мотиви на пет страници, въз основа на които то е постановено. Ако те са неправилни, това би могло да се квалифицира като основание за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Ако те са неясни, могло е да се иска тълкуване. Липсата на произнасяне в решението по отношение заявеното с въззивната жалба възражение за прихващане, се дължи на определение от 26.03.2007 г. в з.з. по реда на чл.205,ал.1 ГПК-отм., с което е оставено без уважение искането да се приеме за разглеждане възражението за прихващане, поради неясно формулиране и липса на конкретен размер.
Бланкетното посочване, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, е неточно и няма изложение.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 284/25.03.2008 г. по гр.д. № 528/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: