Определение №178 от по търг. дело №1021/1021 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 178
 
София, 10,03,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 март  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1021 /2009 год.
 
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. Е. е. асембли ЕООД-Ботевград против решение № 40/1.04.2008 г. по гр.д. № 126/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 15.05.2007 г. по гр.д. № 862/2006 г. на Софийски ОС в частта, с която: 1. Касаторът е осъден да заплати на А. АД П. сумите: 12 622.46 лв. по договор за изработка, 1 037 лв. законна лихва за забава и 2 412.17 лв. разноски., 2. Отхвърля предявения от касатора срещу А. АД- П. насрещен иск за заплащане на сумата 20 110 лв. обезщетение за вреди от неточно изпълнение по договор за изработка.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС относно свидетелските показания, изясняване на спора от фактически страна, както и правомощията на въззивния съд.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решението, е това което обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Твърдяното противоречие не е налице. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Първото представено решение № 654/22.07.99 г. по гр.д. № 211/99 г. на ІІ г.о. цитира разпоредбата на чл.133 ГПК-отм. Но освен дали да допустими, съдът прави преценка дали исканите доказателства са още относими и необходими, с оглед обстоятелствата, които ще се установяват, и възражението на ответника по въззивната жалба в с.з. на 12.03.2008 г. Второто решение № 367/30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. на ІV г.о. е относно изясняване на спора от фактическа страна. Третото решение № 221/15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. на І г.о. и ТР 1/2001 г. ОСГК са за правомощията на втората инстанция, че съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни от които зависи ангажирането на отговорността на възложителя за недостатъци на извършената работа, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Практиката на Върховния административен съд не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 40/1.04.2008 г. по гр.д. № 126/2008 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top