ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 487
София, 14,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 193 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ООД Б. и М. К. ЕООД- Б. против решение № 54/14.04.2009 г. по в.гр.д. № 996/2007 г. на Бургаски ОС, с което всеки от касаторите е осъден да предаде на П. стийл АД-София владението върху съответните имоти, като са осъдени и за разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени следните въпроси: І. Процесуалноправни-1. Допустимо ли е иск по чл.108 ЗС да бъде предявен от длъжник по изп.дело от когото въпросния недвижим имот е бил отнет принудително и възложен на кредитора-взискател, от съдия изпълнител с постановление за възлагане, поради непогасяване на парично задължение?, 2. Следва ли образуваното изп.дело против длъжника да бъде прекратено, след което да се образува друго такова срещу неговия правоприемник /в какъвто смисъл е атакуваното решение/ или на основание чл.326,ал.2 ГПК-отм. изпълнението може да се насочи по отношение вещи на безспорния правоприемник в същия изп.процес?, 3. Страна ли е правоприемникът на П. А. , П. стил А. в изп.процес образуван по отношение на праводателя му?, 4. Какви са способите на защита на П. стил А. , правоприемник на П. А. и намира ли място между тях искът по чл.108 ЗС?, ІІ. М. е чл.108 ЗС, като е прието, че безспорния длъжник по изп.процес, от когото процесния недв.имот е отнет принудително и възложен на кредитора с постановление за възлагане, е продължил да бъде собственик на имота, въпреки проведената процедура по принудителното му отчуждаване за непогасени парични задължения. По тези въпроси били налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По въпросът за недопустимост на предявения ревандикационен иск, вече е налице процесуална преклузия, тъй като той не е повдиган от сегашния касатор, тогава ответник по първата касационна жалба. Затова не следва да се обсъжда твърдяното противоречие с представеното Р № 90/1.11.72 г. ОСГК-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, с което е прието, че действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, включително постановление за възлагане, могат да бъдат атакувани по реда на чл.231 ГПК /сега отм./, ако са налице условията за отмяна. Отделно от това, в случая не се атакуват действия на съдебен изпълнител.
Всъщност по така поставените въпроси ВКС вече се е произнесъл с отменително решение № 913/10.12.2007 г. по т.д. № 526/2007 г. на ІІ т.о. по реда на чл.218ж,ал.1,изр.2,предл. последно ГПК-отм.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Представеното Р № 997/9.04.79 г. по гр.д. № 2379/78 г. на І г.о. касае друга хипотеза-че ако наследник се откаже от наследството на длъжника, това не е основание по чл.330,ал.1 ГПК /сега отм./ за прекратяване производството по изп.дело. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. Практиката на Върховния административен съд не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
Доводите за неправилност на решението са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 54/13.04.2009 г. по в.гр.д. № 996/2007 г. на Бургаски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: