ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177
София, 10,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1011 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. тр ЕООД Ш. против решение № 154/17.07.2009 г. по в.т.д. № 268/2009 г. на Варненски АС в частта, с която: 1. Потвърждава решение от 16.03.2009 г. по т.д. № 232/2008 г. на Шуменски ОС в частите с които е отхвърлен иска на касатора срещу Т. Ш. Е. , че не дължи сумата 16 303.62 лв. част от главницата по изп.лист от 31.10.2002 г. по гр.д. № 2285/2002 г. на ШРС и покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 223 на ЧСИ № 876 Ш. , че не дължи сумата 169.90 лв. мораторна лихва по изп.лист, че не дължи сумата 531.96 лв. част от разноските по изп.лист., 2. Обезсилва решението в частта, с която е отхвърлен иска, че не дължи 2 797.09 лв. разноски по изп.д. и прекратява производството в тази му част., 3. Осъжда касаторът да заплати 1 954.45 лв. разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса за давността съдът се е произнесъл в противоречие с приложената практика на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: Задължението за заплащане на потребената топлоенергия няма периодичен характер по смисъла на чл.111,б.”в” ЗЗД, тъй като месечните престации са различни в зависимост от количеството доставена топлоенергия. Молбата за издаване на изп.лист въз основа на несъдебно изпълнително основание прекъсва давността-чл.116,б. “б” ЗЗД. Давността е прекъсната и при условията на чл.116,б. “в” ЗЗД и с депозирането на молба за образуване на изп.дело.
Твърдяното противоречие не е налице. Точно обратното. Както действията на кредитора насочени в привеждане на изпълнение на вземането си по законоустановения ред, така и действията на съдебния изпълнител във връзка с движение на изпълнителното производство насочено към осъществяване на вземането по принудителен ред, са действия, които чл.116 ЗЗД предвижда като способ за прекъсване давността-Р № 854/22.04.66 г. по гр.д. № 343/66 г. на І г.о. С подаване на първата молба за започване принудително изпълнение за събиране на вземането се прекъсва давността-Р № 96/10.01.69 г. по гр.д. № 2109/68 г. на І г.о. Отделно от това, давността е искова и погасява само правото на иск, а не и субективното материално право-Р № 2106/28.12.98 г. по гр.д. № 1571/98 г. на V г.о. С Р № 1032/16.01.2007 г. по т.д. № 605/2006 г. на ІІ т.о. е прието, че действия по принудително извънсъдебно събиране /на кредита/ съставлява основание за прекъсване на давностния срок.
Извън представените от касатора решения следва да се има предвид и следното: С Р № 1233/29.10.2008 г. по гр.д. № 5205/2007 г. на V г.о. е прието, че в хипотезата на чл.116,б.”в” ЗЗД е налице съдебно признато вземане, независимо дали в исково производство, или на някое от несъдебните изпълнителни основания, с което са предприети действия по принудително изпълнение. В този случай кредиторът не е бездействувал и затова законодателят свързва предприемането на тези действия с прекъсване теченето на давността. Чл.116,б.”в” ЗЗД визира “действия за принудително изпълнение”, с което “принудително изпълнение” започва и чл.237 ГПК-отм. /виж и чл.242 и сл. ГПК-отм./.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 154/17.07.2009 г. по в.т.д. № 268/2009 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: