ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
София. 11.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 84 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. З. от София против решение № 218/10.11.2008 г. по гр.д. 1064/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 24.01.2008 г. по гр.д. № 02893/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу. А. К. АД-София искове по чл.26,т.1 и 2 от ЗЗПотребителите, както и иска по чл.52 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като са присъдени разноски.
Ответното по касационната жалба. А. К. А. е подало отговор, че същата е неоснователна и претендира за юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е прието, че ищецът-лизингополучател не се е възползувал от правото си да развали договора, поради което не се дължи връщане на заплатеното по договора. Осъществяването на ремонт на автомобила за сметка на лизингодателя, както и закупуването на автомобила в хода на процеса-чл.324 ТЗ, води до извод за неоснователност и на претенциите за замяна на вещта с друга, както и за отбив на цената, тъй като ищецът се е възползувал от една от алтернативните възможности-да иска поправка за сметка на другата страна.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, е посочено, че е сложен за разглеждане материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно: правото на потребителя, като изправна страна, по лизингов договор при покупка на нова вещ и защитата му от неизправната страна по договора-лизингодателя, приложимото право и правните последици. Приложното поле на касационното обжалване обхваща имплементирането на правни норми от ЕС, както и задълженията произтичащи от това за правоприлагащия съдебен орган във вътрешното законодателство на страна-член на ЕС.
Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а именно, че при установяване на обективната истина съдът може да си служи и с човешки презумпции-Р-400-55-І на ВС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За прецизност следва да се отбележи, че т.1 включва задължителната практика на ВС и ВКС, както и практиката на тричленните състави на ВКС по новия ГПК, а практиката досега на тричленните състав се включва в т.2.
С цитираното от касатора решение № 400/13.04.1955 г. по гр.д. № 1962/55 г. на І г.о. е прието, че когато един извод почива на предположение, това не прави решението необосновано, защото съдът при установяване на обективната истина може да се служи и с предположения, стига те да почиват на събраните по делото доказателства и да са логични и правдоподобни.
Но в обжалваното решение няма извод, почиващ на предположение.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Отношенията между страните са се развили преди 1.01.2007 г., поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че произтичат от нормативна уредба, наложена след приемането на страната ни в ЕС.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. При този изход, на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 218/10.11.2008 г. по гр.д. № 1064/2008 г. на Софийски АС.
Осъжда П. Р. З. от София да заплати на. А. К. АД-София сумата 740 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: