ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
София. 11.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 6 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 147 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. В. Н. от Сливен против решение № 248/21.11.2008 г. по в.гр.д. № 740/2007 г. на Сливенски ОС, с което се оставя в сила решение № 735/23.10.2007 г. по гр.д. № 781/2007 г. на Сливенски РС, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу С. К. С. от Нова Загора искове по чл.254 ГПК-отм. за признаване на установено, че Н. не дължи на С. сумата 200 лв. по всеки от процесните 6 бр. записи на заповед. По всеки един от записите на заповед са били образувани отделни дела и с определение в з.з. от 24.04.2007 г. РС е обединил производствата в гр.д. № 781/2007 г.
В случая се обжалва решение по дело с обжалваем интерес 1 200 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос отнасящ се до наведения от касатора довод за недействителността на едностранните сделки-6 бр. записи на заповед, като е приел, че не е налице нарушение на добрите нрави при подписването им от ищцата. Така постановеното въззивно решение водело до установяване на неправилна съдебна практика и по този начин пречи на точното прилагане на закона, което е от значение за развитие на правото.
Така формулираният съществен материалноправен въпрос се свърза с доводи за необоснованост, едностранчиво анализиране на доказателствата, опорочени фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, които биха могли да се квалифицират, като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не са налице бланкетно поддържаните от касатора предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК
Релевираната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице само, ако съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос би се оказал решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. на ВС до 1996 г., а също и с практиката на отделните състави на ВКС при действието на новия ГПК в сила от 1.03.2008 г. В случая не е посочена такава практика.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 248/21.11.2008 г. по в.гр.д. № 740/2007 г. на Сливенски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: