ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
София, 24,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 25 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. и мостове ЕООД- В. против решение № 99/26.05.2009 г. по в.т.д. № 35/2009 г. на Варненски АС в частта, с която по същество се отхвърля предявения от касатора срещу Община- Д. чифлик иск по чл.266,ал.1 ЗЗД за разликата над 81 358.75 лв. до предявения размер 195 570,78 лв. ведно с претендираните разноски.
Третото лице помагач ДФ З. е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че липсвала съдебна практика, съответно ясни критерии, дали актовете в строителството представляват валидно доказателствено средство или подлежат на отделно доказване, а след приемане на работата може ли да се откаже от изявлението за приемане, тъй като след като нямало забележки в изготвения протокол обр.19 отразените в него записвания следвало да се приемат за верни. Едновременно с това и в противоречие с твърдението за липса на съдебна практика, са посочени решения на ВКС, които били релевантни за допускане на касационно обжалване – всички са по отменения ГПК, а две от тях не са влезли в сила.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречиво разрешаване не е налице.
По така непрецизно и противоречиво формулираните въпроси от касатора, е даден отговор с Р № 638/24.10.2008 г. по т.д. № 302/2008 г. на ІІ т.о. Липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19 и задължението за плащане на приети СМР, не само поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове, но и с оглед условията и реда за съставяне на актове и протоколи по време на строителството-Наредба № 3/31.07.2003 г. Позоваването на техническа експертиза не е достатъчно, за да обоснове извод за надлежно приемане на работата по посочените протоколи от страна на възложителя. Това е така, защото приемането на извършената съгласно договора работа по смисъла на чл.264,ал.1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и едно правно действие-Р № 1661/6.12.99 г. по гр.д. № 972/99 г. на V г.о. Другите цитирани решения касаят оспорване истинността на договора, липсата на протоколи обр.19, некачествено изпълнена работа и пр.
Няма пречка да бъде оспорено количеството и стойността на отразените в протокол обр,19 СМР, дори да са двустранно подписани, тъй като по своята правна същност те са частни свидетелстващи документи-виж в този смисъл непредставените Р по т.д. № 771/2005 г., Р по гр.д. № 648/2003 г. на І т.о. и др.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т.4 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такива доводи не се правят.
В касационната жалба има бланкетно позоваване на ППВС 1/85 г. без обосноваване на приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че това ППВС касае реформата на ГПК в сила от 1.09.83 г., а обжалваното решение е постановено по реда на отменения ГПК след реформата от 1997 г.-ДВ бр.124/97 г.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 99/26.05.2009 г. по в.т.д. № 35/2009 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: