ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 981 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. АД Б. против решение № 149/14.07.2009 г. по гр.д. № 1299/2008 г. на Пловдивски АС, с което по същество са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. Б. и сие СД-Димитровград искове по чл.233,ал.1,изр.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД за сумата 1 632 лв., като са присъдени разноски.
Ответното по касация С. е подало отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпроса, че осъщественото от наемателя-ответник предаване на имота на трето лице на основание изп.лист, го освобождава от отговорност към наемодателя-ищец, бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Твърдяното противоречие не е налице.
Практиката на ВКС е последователна, че при прекратен договор за наем наемателят е длъжен да върне вещта. Той не може да противопоставя на наемодателя възражения за собственост върху наетия недвижим имот. Отношенията между тях са облигационни. Наемателят е длъжен да върне наетата вещ без във всички случаи да е необходимо наемодателят да е собственик на вещта. Спорове за собственост са извън обсега на предявения иск. Дали бившият наемател упражнява фактическа власт върху вещта или не след прекратяване на наемния договор, е без значение при иск по чл.233,ал.1 ЗЗД.
В случая, в обжалваното решение не става въпрос за произнасяне по въпроса за собствеността, а съдът се е позовал на чл.416,ал.1 ГПК-отм. във вр. с чл.75,ал.1,изр.1,предл.3 ЗЗД и чл.46 на договора, въз основа на издаден изп.лист в полза на трето лице РКС Ч. Не се спори, че ответникът е придобил държането на имота през 2006 г. по договора за наем, а изп.лист е издаден по гр.д. № 153/2005 г.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 149/14.07.2009 г. по гр.д. № 1299/2008 г. на Пловдивски АС.
Осъжда Б. АД-Бургас да заплати на Б. Б. и сие СД-Димитровград сумата 300 лв. възнаграждение за един а. по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: