ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София. 10.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 55 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. Р. И.-Русия против решение № 111/8.09.2008 г. по т.д. № 2271/2007 г. на Софийски АС, с което: 1. по същество се отхвърлят предявените от касатора срещу П. 2002 ЕООД В. искове по чл.76,ал.1,т.1 и чл.76,ал.2,т.1 ЗМГО-за установяване факта на нарушението на правото на ищеца върху комбинирана търговска марка Руский стандарт рег. № 7* и за унищожаване предмета на нарушението, като неоснователни, 2. оставя в сила първоинстанционното решение по отношение на иска по чл.76,ал.1,т.2 ЗМГО, който е отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че същата е недопустима и неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, в касационната жалба се сочи следното: а/въпросът е със значителен материален интерес, б/ относно доказателствената сила на официалния документ е налице противоречие с практиката на ВКС и ВАС, в/ основен тест по чл.280,ал.1,т.2 ГПК е ако първото и второинстанционното решение си противоречат.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий-обжалваемия интерес /чл.280,ал.2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационно обжалване, които се проверяват от ВКС-чл.280,ал.1 ГПК. Следователно, значителния материален интерес не обосновава приложно поле на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
В обжалваното решение няма пряко изразено становище относно доказателствената сила на официалния документ. Така формулираният от касатора въпрос няма еднозначен отговор, защото официалния документ може да бъде както диспозитивен, така и свидетелстващ. Разликата между свидетелстващ и диспозитивен документ е в тяхната доказателствена сила. В случая, уведомителното писмо на М. В. е преценено съобразно представените от същата митница първични документи-митнически манифест и митническа декларация. Ако е разместена доказателствената тежест, както се твърди в касационната жалба, това би могло да се квалифицира като основание за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не се разрешава противоречиво от съдилищата въпрос, който в първоинстанционното решение е разрешен по един начин, а във въззивното решение по друг начин. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същия въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Цитираната практика на ВКС не обосновава приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Р № 72/5.04.2004 г. по гр.д. № 2645/2002 г. на ІV г.о. касае частния писмен документ. Р № 233/17.04.2003 г. по гр.д. № 897/2002 г. на І г.о. е за констативният нотариален акт. Опр. № 563/4.11.2002 г. по ч.гр.д. № 580/2002 г. на ІV г.о. приема, че е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава официален документ. Но обжалваното решение не се позовава на свидетелски показания. Р № 1368/7.04.2004 г. по гр.д. № 1137/2002 г. на ІV г.о. визира материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и че тя може да бъде оборена по исков път по реда на чл.97,ал.3 ГПК-отм. Но по своето естество оспорването на истинността на документа е предявяване на инцидентен установителен иск по този въпрос-чл.97,ал.3 и чл.118 ГПК-отм. В случая, първичните документи по уведомителното писмо на М. са изискани от въззивния съд.
По повод написаното в касационната жалба на стр.3, че не обсъдените доводи и възражения от САС правят решението непълно и подлежащо на касация, следва да се има предвид следното: 1. Ако не са обсъдени всички доводи, тогава решението е неправилно-чл.281,т.3 ГПК, 2. Кога решението е непълно, е посочено в чл.250 ГПК., 3. Непълното решение подлежи на допълване, а не на касация.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 111/8.09.2008 г. по т.д. № 2271/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: