ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
София. 18.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 15 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ЖМБ-1 АД-София и М. Ж. Б. от София против решение № 221/6.06.2008 г. по гр.д. № 1118/2007 г. на Софийски АС, с което е оставено в сила решение от 12.01.2007 г. по гр.д. № 825/2005 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. В. Би Б. Б. АД-София, сега У. Б. АД-София, искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД, и чл.55а,ал.2 ЗДДС-обн. ДВ 153/98 г. за заплащане на сума в общ размер 108 000 лв., от която: главница 80 000 лв. обезщетение за ползуване на 4/5 ид.ч. от недвижим имот в София, ул. Т. № 6 без правно основание за периода 1.07-31.12.2000 г., лихва за забавено плащане 10 000 лв., ДДС върху двете 18 000 лв., както и предявените при условия на евентуалност от М. Б. против същия ответник искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД за сума в общ размер на 22 500 лв., от която: 20 000 лв. обезщетение за ползуване на 1/5 ид.ч. от процесния имот за периода 1.07.-31.12.2000 г. и 2 500 лв. лихва за забавено плащане, като неоснователни.
Ответното по касационната жалба У. Б. АД-Софи е подало писмен отговор, че същата е неоснователна, тъй като решението е правилно, и претендира за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК. Но настоящето производство е по реда на чл.288 ГПК, а ответникът не е изразил становище по сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Ето защо, след като няма отговор за процесното производство по чл.288 ГПК, затова претендираното възнаграждение не се дължи.
Третите лица помагачи не са подали писмени отговори.
1. В касационната жалба на ЖМБ-1 АД-София в р.І, вместо изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.75,ал.2 ЗЗД, която приема, че е необходимо да има недвусмислени обстоятелства, че е налице овластяване от кредитора трето лице да получи изпълнението. Цитирани са 3 решения на ВС и 1 решение на ВКС без да са представени. Освен това: 1. По делото нямало доказателства за овластяване трето лице да получи изпълнението., 2. Решаването на въпросния спор бил от значение за точното прилагане на закона по въпроса кога са налице недвусмислени обстоятелства, че е налице овластяване, за да намери приложение разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не спор, е този който обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, доколко изведения в касационната жалба материалноправен въпрос е съществен по смисъла на ГПК, защото исковете са отхвърлени и по други съображения.
За да обоснове извод, че предявеният от ЖМБ-1 А. иск за заплащане обезщетение за ползуване на описания в исковата молба недвижим имот без правно основание за процесния период, е неоснователен, САС е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имота въз основа на вписания апорт, но не е заявил пред ответника-наемател правата си на приобретател-собственик, нито е прекратил договора за наем от 26.10.92 г., поради което извършеното плащане от ответника на наемни цени за процесния период в полза на физическите лица-учредители на апорта, респективно съпругите им, освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя на основание чл.75,ал.2,изр.1 ЗЗД. Затова, не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца, който по принцип разполага с иска по чл.75,ал.2,изр.2 ЗЗД срещу лицата получили изпълнението.
Така формулираният от касатора съществен материалноправен въпрос-на кого трябва да се изпълни, има ясна дефинитивност в доктрината и практиката, включително и цитираната от касатора, която възпроизвежда новелата на закона за изпълнение на не-кредитор с погасителен ефект. Изпълнението на некредитор е точно и в случай на плащане на привиден кредитор-чл.75,ал.2 ЗЗД, а наличието на обективни условия, които подвеждат длъжника, е фактически въпрос, който се преценява от съд според всички факти по делото.
В случая, конкретната преценка на въззивния съд за наличието на доказателства за овластяване на трето лице да получи изпълнението, би подлежала на проверка за правилност по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
Въпросът дали извършеното плащане на наемната цена през процесния период на физическите лица-наемодателите освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл.75,ал.2,изр.1 ЗЗД се преценява от съда съобразно фактите по конкретния спор. Този въпрос е фактически и затова по него не би могла да съществува задължителна или константна практика на ВКС. Доколкото този въпрос касае обосноваността на обжалваното решение, по него ВКС дължи произнасяне по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Посочването, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, е неточно и половинчато. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото въобще.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
2. В касационната жалба на М. Б. в р.І, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че искът на втория ищец е предявен при условията на евентуалност и затова изложените в касационната жалба на първия ищец съображения по чл.280,ал.1 ГПК, имат значение и по отношение на втория ищец с оглед евентуалността на предявените искове. Съобразно общата искова молба на двамата ищци с общо изложение на обстоятелствата, приетото по-горе в т.1 се отнася и за този касатор.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 221/6.06.2008 г. по гр.д. № 1118/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: