ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
София. 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 299 /2009 год.
І. Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. ООД-Варна против решение № 224/10.12.2008 г. по в.т.д. № 356/2008 г. на Варненски АС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на АСК неустойка за разликата над 3 969.80 щ.д. до 4 085 897.06 щ.д.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени два съществени материалноправни въпроси. Първият е за неограниченото увеличаване на неустойката във времето-чл.13 от приватизационния договор, свързан с валидността на тази клауза по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, който бил решен в противоречие с две решения на ВКС. Вторият е за приложението на чл.92,ал.2 ЗЗД при приватизационните договори, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
И двете приложени решения на ВКС-ТК са по отменения ГПК и затова не се включват в задължителната практика на ВКС, но не обуславят противоречиво решаване от съдилищата.
Има нови решения по реда на чл.290 ГПК, които се включват в задължителната практика на ВКС. Едно от тях е Р № 4/25.02.1009 г. по т.д. № 395/2009 г. на І т.о., с което е прието, че единствено липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката, не накърнява добрите нрави по чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 1/10.02.2009 г. по т.д. № 372/2008 г. на І т.о.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Особената правна същност на приватизационната продажба, съчетаваща в себе си договор за продажба с елементи от административен характер, специалната й социална и икономическа роля за обслужване процеса на раздържавяване, изключва приложението на чл.92,ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
ІІ. Подадена е частна жалба от А. за с. к. против същото въззивно решение в частта, с която е прекратено производството по делото по жалбата на АСПК срещу решение № 240/15.05.2008 г. постановено по реда на чл.192,ал.2 ГПК-отм. по първоинстанционното дело, като недопустимо.
Всъщност в първоинстанционното решение е посочено, че е по чл.247,ал.1 ГПК, но въззивният съд е приел, че в действителност се касае за допълване на решението и затова жалбата срещу решението за поправка била недопустима.
Този извод е неправилен. След като първоинстанционния съд се е произнесъл формално по поисканата поправка и страната е атакувала така постановеното решение за поправка, не може да й се откаже право на защита по пътя на обжалването, дори и фактически да се касае за допълване на решението, което също подлежи на обжалване-по общия ред.
Водим от горното и на основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване по касационната жалба на Б. ООД-Варна на решение № 224/10.12.2008 г. по в.т.д. № 356/2008 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Осъжда Б. ООД-Варна да заплати на А. за с. к. сумата 1 540 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Отменя по частната жалба на А. за с. к. решение № 224/10.12.2008 г. по в.т.д. № 356/2008 г. на Варненски АС в частта, с която е прекратено производството по делото в частта по жалбата на АСПК срещу решение № 240/15.05.2008 г. по реда на чл.192,ал.2 ГПК-отм. по първоинстанционното дело, като недопустимо.
Връща делото в отменената част за ново разглеждане на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: