ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 142 /2010 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. АД- Г. против определение от 9.12.2009 г. по гр.д. № 2494/2009 г. на Софийски АС по реда на чл.70 ГПК-отм., с което се оставя в сила решение № 195/4.03.2009 г. по гр.д. № 2286/2007 г. на СГС в частта за разноските.
Ответникът по частната касационна жалба Е. Б. ООД-София е подало отговор, че същата е неоснователна и претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпреки изрично дадените му указания да представи изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е подал молба да се препрати жалбата му на ВКС без такова изложение, тъй като била налице противоречива практика на ВКС по въпроса дали по частните жалби следва да се извършва “проверка по допустимост”. Приложени са “противоречиви определения в тази посока”. Отделно от това, било налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът за правилното аритметично пресмятане на разноските е от значение за точното прилагане на закона.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Твърдяното противоречие в приложението на чл.274,ал.3 ГПК не е налице. Следва да се направи разграничението между първото представено определение № 365/11.11.2008 г. по т.д. № 386/2008 г. на ТК-ІІ т.о., което е постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК, и другите две определения-едното по реда на чл.274,ал.2 ГПК, а другото по ГПК-отм.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т.4 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 9.12.2009 г. по гр.д. № 2494/2009 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: