ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490
София, 14,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 199 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Б. инс АД-София против решение № 263/13.10.2009 г. по гр.д. № 3964/2009 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 23.02.2009 г. по гр.д. № 19762/2006 г. на СРС, с което се отхвърля регресния иск по чл.402-отм. ТЗ на касатора срещу М. Д. Т. Смилец, общ. Пазарджик за заплащане на сумата 2 783.20 лв. представляваща платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на автомобил, собственост на Вл. М. , причинени при ПТП на 31.05.2004 г.
С обжалваното решение е прието, че п.143 ПЗР ЗИДКЗ противоречи на Конституцията и ЕКЗПЧ, поради което искът следва да бъде квалифициран по чл.402,ал.1-отм. ТЗ във вр. с чл.45 ЗЗД. Обаче, искът е неоснователен, тъй като не била установена втората предпоставка на чл.305 ТЗ-сметката на застрахованото при ищеца лице да е заверена с преведената сума или последната да му е изплатена по друг начин.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че нормите на чл.305 ТЗ и на чл.213 КЗ във вр. с п.143 ПЗР ЗИДКЗ се прилагат противоречиво от съдилищата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По въпросът: подлежи ли на доказване факта на постъпване на суми по сметката на застрахования при наличието на данни, че такива са били наредени да бъдат преведени от застрахователя и при отсъствие на оспорване на факта на извършеното плащане, е налице задължителна практика на ВКС. С решения № 29/7.05.2009 г. по т.д. № 535/2008 г., № 12/25.07.2010 г. по т.д. № 181/2009 г. на ІІ т.о. и др. е прието, че съгласно чл.305 ТЗ със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за осъществено, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС.
В обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, въпреки неоспорването на приложените към исковата молба документи в с.з. на 11.04.2008 г., което обуславя приложно поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По отношение на чл.213 във вр. с п.143 КЗ в касационната жалба се поддържа, че темпорално за процесните факти следва да се прилагат разпоредбите на ТЗ, но не и на КЗ. Точно това са приели въззивният съд по обжалваното решение и ВКС-І т.о. по представеното Р № 119/7.10.2009 г. по т.д. № 40/2009 г. Затова по този въпрос не е налице твърдяното единствено в молбата противоречие.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следа да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 263/13.10.2009 г. по гр.д. № 3964/2009 г. на СГС.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 55.66 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: