ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 973 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. контрол-София против решение № 46/25.06.2009 г. по т.д. № 95//2009 г. на Бургаски АС, с което се оставя в сила решение № 271/23.02.2009 г. по т.д. № 135/2007 г. на Бургаски ОС в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу П. ЕООД Б. и Е. Н. Ройдев- Б.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправният въпрос за наличие у контрахента на неизправния длъжник на знание за увреждането на кредитора извън хипотезата на чл.135,ал.2 ЗЗД, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. От друга страна, този материалноправен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, защото следвало да се определи какво представлява знанието за увреждане на кредитора у третите лица-приобретатели-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Твърдяното противоречиво решаване не е налице. Всички влезли в сила от представените решения преповтарят кои са предпоставките за уважаване на отменителния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД, чието наличие е изследвал и въззивния съд в обжалваното решение. Конкретната преценка на съда дали в случая са налице установените от закона елементи на фактическия състав на правото на кредитора по чл.135 ЗЗД да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е фактически въпрос, който би подлежал на проверка за правилност по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не е предмет на производството по чл.288 ГПК и затова не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По въпроса какво представлява знанието за увреждането на кредитора у третите лица, отговор дава както практиката, вкл. цитираното от касатора Р № 111/19.03.2008 г. по т.д. № 627/2007 г. на І т.о., така и доктрината. В случай, че действието е възмездно, възникването на преобразуващото право по чл.135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето с което той е договарял, да са знаели за увреждането-чл.135,ал.1,изр.2 ЗЗД. Затова правната сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент само ако той е бил недобросъвестен. Знанието на третото лице-контрахент на длъжника-има същото съдържание, каквото има знанието на самия длъжник.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 46/25.06.2009 г. по т.д. № 95/2009 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: