ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 990 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. ЕООД-София против въззивно решение от 1.07.2009 г. по гр.д. № 2682/2008 г. на СГС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на С. ЕООД-София на основание чл.327,ал.1 ТЗ сумите: 652.82 лв., 206.35 лв. и 2 014.51 лв., представляващи цена на продадена стока по процесните три проформа фактури, ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: Налице ли е договор за търговска продажба, когато физическите лица, получили стоката, са подписали документи в които няма цена и изявление да са действували от името и за сметка на ю.л., Подлежи ли на потвърждаване търговска продажба при която няма цена, Може ли съдът да присъжда суми по-големи по размер от заявената от ищеца претенция, Ползва ли се с доказателствена сила частен документ, когато е опроверган от експертиза по делото? Твърди се, че първите два материалноправни въпроса са решение в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а едновременно с това нямало трайна съдебна практика-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Вторите два процесуалноправни въпроса били от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК. Касаторът не е посочил такава практика.
Поставените два материалноправни въпроса не са от значение за изхода на делото, защото съдът е приел, че с писмо изх. № 581/15.05.2007 г. на ответника до ищеца има признание за задълженията му по процесните три фактури. Отделно от това, не е налице твърдяното противоречие с представените решения на ВКС по гр.д. № 273/99 г. на ІІ г.о., по гр.д. № 806/99 г. на ІV г.о. и др., защото те се отнасят за формални договори, а в случая става дума за неформален договор.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос следва да се има предвид, че заключението на ССЕ не опровергава писменото признание на ответника, а е индиция за нередовно водене на търговски книги, които включват счетоводните документи.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т.4 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такива доводи не се правят.
Основателно е поставен процесуалноправният въпрос за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл плюс петитум-т.1 ТР 1/2009 ОСГКТК.
Видно от исковата молба искът е бил предявен за пълната стойност /с ДДС/ на всяка от фактурите: 783.38 лв., 247.62 лв. и 2 014.51 лв. или общо за 3 045.51 лв.
В с.з. на 18.12.2007 г. ищецът е направил частичен отказ от иска, като се е отказал от начисления ДДС и поддържа иска за всяка от фактурите само на данъчна основа /без ДДС/, както следва: 652.82 лв., 206.35 лв. и 1 678.76 лв. или общо 2 537.93 лв.
Видно от диспозитива на въззивното решение искът по третата фактура е уважен за 2 014.51 лв. вместо за 1678.76 лв. или в повече за 335.75 лв., което ще рефлектира и върху присъдените разноски-за разликата над 475.13 лв. до присъдените 553 лв. т.е. за 77.87 лв.
По изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която предявеният иск по третата фактура е уважен за разликата над 1 678.76 лв. до присъдените 2 014.51 лв. или за 335.75 лв. ведно с припадащите се разноски за разликата над 475.13 лв. до присъдените 553 лв., т.е. за 77.87 лв.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивно решение от 1.07.2009 г. по гр.д. № 2682/2008 г. на СГС в частта, с която предявеният иск по ф-ра № 22/31.01.2007 г. е уважен за разликата над 1 678.76 лв. до присъдените 2 014.51 лв. или за 335.75 лв. ведно с припадащите се разноски за разликата над 475.13 лв. до присъдените 553 лв. или за 77.87 лв.
Указва на касаторът А. ЕООД-София в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в минимален размер 25 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: