ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
София, 08,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 151 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. Б. м. ООД- Х. против решение № 335/26.10.2009 г. по в.гр.д. № 452/2009 г. на Хасковски ОС, с което се потвърждава решение № 351/1.06.2009 г. по гр.д. № 1676/2008 г. на Хасковски РС в частта, с която се признава за установено по отношение на касатора, че П. Б. от Д. не дължи сумата от 20 000 лв. със законната лихва и разноски по запис на заповед от 5.06.2005 г. по определение № 689/24.07.2007 г. по ч.гр.д. № 1185/2007 г. на Хасковски РС, издадено на основание чл.237,б.”е” ГПК-отм., като обезсилва издадения изп.лист.
Прецизирано е, че искът е по чл.254 ГПК-отм. във вр. с п. 2,ал.9 ПЗР ГПК.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК, а освен това, че същата е и неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с т.12 и 19 ТР 1/2000 ОСГК, с Р № 221/15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. на І г.о., тъй като били възприети механично мотивите на първоинстанционния съд и заключението на ССЕ. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като няма пречка въззивният съд да сподели, /дори и да препрати към мотивите на първоинстанционния съд-по арг. от чл.272 ГПК/, като мотивира своето решение-в случая на 8 страници. Освен това, т.12 ТР 1/2000 г. не може да намери приложение, тъй като тя касае повторното разглеждане на делото от въззивния съд.
По въпроса за преценката, каква сила има записа на заповед, на който липсва някой от посочените в чл.535 ТЗ задължителни реквизити, също не е налице твърдяното противоречие с Р № 1302/8.12.2003 г. по гр.д. № 2145/2002 г. на ТК, Р № 861/17.06.2003 г. по гр.д. № 106/2003 г. на V г.о. и др., където е прието, че когато приносителят на т.нар. “запис на заповед” не би могъл да се ползва от менителничния ефект на документа, снабдявайки се с изп.лист на несъдебно изп.основание, това е факт, който обаче не се отразява на евентуалната валидност на съществуващите каузални отношения между страните-в този смисъл документът би могъл да има значението на разписка относно вземането по повод даден заем. Противоречиво решаване не е налице, защото в случая касаторът цели да установи наличието на договор за продажба, а не на заем.
Доводите за неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК и затова са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 335/26.10.2009 г. по в.гр.д. № 452/2009 г. на Хасковски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: