Определение №435 от 7.6.2010 по ч.пр. дело №432/432 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 435
 
София, 07,06,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 юни  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 432 /2010 год.
 
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. София АД-София против определение от 25.03.2010 г. по ч.гр.д. № 3283/2010 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 9.11.2009 г. по гр.д. № 6140/2009 г. на СРС, с което е прекратено производството и обезсилена заповед за изпълнение от 26.06.2009 г. срещу О. Кр. М.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът следва ли да се уведомяват страните за разпореждане с което се продължава срока по чл.63,ал.1 ГПК, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение е прието, че чл.63 ГПК не установява изискване актът на съда по молбата за продължаване на срока да бъде съобщен на страната-в случая е отказано продължаване на срока.
С представеното опр. от 27.05.2009 г. на СГС /по гр.д. № 34548/2008 г. на СРС, 47 с-в/ е прието, че липсват данни жалбоподателят да е бил уведомен от съда, че срокът е продължен, което било сред допуснатите нарушения от съда във вр. с разпореждането по чл.63,ал.1 ГПК.
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване не е налице, защото твърдяното противоречиво решаване е преодоляно, тъй като има задължителна практика на ВКС и обжалваното определение е в съответствие с нея.
С определения от м.март 2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на ВКС-ІІІ г.о. и от м.април 2010 г. по ч.т.д. № 304/2010 г. на ВКС-І т.о., по което жалбоподател е също Т. София А. , е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение от 25.03.2010 г. по ч.гр.д. № 3283/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top