Определение №376 от 10.5.2010 по ч.пр. дело №350/350 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 376
 
София,10,05,2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 май  две хиляди и  десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров
           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева
                                     Емил Марков
                                                       
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 350 /2010 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. и ООД Р. против определение № 187/5.03.2010 г. по в.ч.т.д. № 52/2010 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава определение от 9.11.2009 г. по гр.д. № 1020/2009 г. на Русенски РС, с което е върната частната жалба на П. и О. срещу определение от 5.10.2009 г., с което е върната въззивната жалба по делото, поради невнасяне на дължимата държавна такса в указания срок.
Ответникът по частната касационна жалба Б. ООД Х. е подал отговор, че същата не следва да се допуска до касационно разглеждане по същество, а освен това е и неоснователна, като претендира за разноски.
С обжалваното определение е прието, че адвоката на страната е наясно как се процедира при задължение за внасяне на държавна такса и затова поведението на последния сочи на злоупотреба с процесуални права с цел препятстване на влизане на решението в сила.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че процесуалноправния въпрос: дали недаването на указание на страната да представи платежния документ за внесената държавна такса по делото, е нарушение на съда?, бил решен в противоречие с опр. № 23/4.01.80 г. по гр.д. № 285/80 г. на ІІ г.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие не е налице.
Действително с представеното определение ВКС-ІІ г.о. е приел, че връщането на жалбата на подателя й, без да му е съобщено да приложи към нея документ за внесена държавна такса в определения срок, е незаконосъобразно. Но при условие, че жалбоподателят е внесъл необходимата държавна такса в указания срок от съобщението, но не е приложил вносната бележка, т.е. при условие, че дадените от съда разпореждания относно внасянето на държавната такса са били изпълнени. Докато в обжалваното определение по този въпрос няма данни държавната такса да е внесена в указания срок.
Независимо от горното, с разпореждане от 20.10.2009 г. по гр.д. № 1020/2009 г. на Русенски РС, са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса, като изрично са цитирани и разпоредбите на чл.275,ал.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК, където е посочено прилагането на документ за внесена такса. При цялостния преглед на делото прави впечатление системното подаване на жалби от същия жалбоподател без да са внасяни дължимите държавни такси, в изпълнение ясните разпоредби на ГПК, въпреки наличието на упълномощен адвокат и задължението за добросъвестност-чл.3 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 187/5.03.2010 г. по в.ч.т.д. № 52/2010 г. на Русенски ОС.
Осъжда П. и ООД- Р. да заплати на Б. ООД- Х. сумата 300 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top